Полиграф за Кирчовщината

Полиграф за Кирчовщината
  • Written by:  Кеворк Кеворкян
  • Date:  
    14.04.2024
  • Share:

Нашите политически галфони вече приемат за нормално да получават часовници, които струват 50 хиляди лева – и изобщо не смятат подобни дарове за подозрителни. Те вече не се крият, а напротив, самодемонстрират се с нахалство, което трудно може да се понесе

 

 

 

Денков така и не разбра, че бе използван от хората около него, които го насърчаваха да бъде екзалтиран говорител на несмислици. ПростоКирчо направо гениално го избра за тази роля. Няма защо повече да си губим времето с него, да върви при сапуните си. Обаче аморалните послания, които отпращаше към публиката, няма лесно да бъдат забравени, те ще продължават да разяждат колективния морал и в това е истинската им подлост.

Едно такова послание бе коментарът на Денков за часовника, който главният секретар на МВР навира в очите ни. Човек си казва, че подобно нещо е невъзможно – и, все пак, го има, изречено е. Ето какво казва Денков: „Този случай с часовника, който се цитира, е комичен. Да се твърди, че това е лична облага за главния секретар на МВР, който получава часовника на публично място, където се снима заедно с г-жа Ангелкова, народен представител от ГЕРБ, показва, че той няма никакви притеснения, че се случва нещо нередно. Попитах го, за какво става дума и той каза: "Получих го като подарък от приятели във връзка с личен празник".

За всичките години на Калташкия Преход рядко съм срещал
по-безумно обяснение. Нашите политически галфони вече приемат за нормално да получават часовници, които струват 50 хиляди лева – и изобщо не смятат подобни дарове за подозрителни. Те вече не се крият, а напротив, самодемонстрират се с нахалство, което трудно може да се понесе. Брутално е Денков да твърди, че тази история е „комична“. Но той наистина вярва в това. Хора като него изобщо не се съмняват в своята добродетелност, дори при чудовищни провали, а това вече е нетърпимо.

А може би това е начинът, по който някой ден ще се превърнем в нормална държава: властниците да забогатяват - както и колкото си щат. И когато най-после се заситят, може би ще им остане време да помислят и за шантавата ни държава и клетия Народ.

На повечето от натрапниците в българската политика много важни неща им се виждат излишни. Те нямат страх от грешки – това най-напред. Идват от небитието и се стопяват в него, сигурни, че са безгрешници. Дори Господ би се подразнил от тяхната натрапчива правоверност, която те изтъкват без никакви колебания.

И бившият министър на правосъдието Славов демонстрира подобна маниакална убеденост. Жени Марчева/Би Ти Ви го попита, би ли се извинил за нелепостите, които сътвориха с промените в Конституцията. Зададе му и допълнителен въпрос, който бе достатъчно ясен: „Ами, ако Конституционният съд обяви точно тези текстове за противоконституционни?“

Внимавайте сега в отговора на Славов: „Е, какъв ще е ефекта? Това/би означавало, че три месеца държавата е управлявана от противоконституционно правителство. Това не ми се вижда достатъчно добър аргумент“ /край на цитата/.

Разбирате ли, какво казва господинът? Ето какво: по-добре е Конституционният съд да си затвори очите за гламавщините, които политиканите ни излюпиха на бърза ръка.

Казано е пределно ясно и откровено цинично – и без никакви притеснения. Нищо чудно – тукашното политическо говорене отдавна е доказало, че е морално дефектно, без никакви изгледи скоро да бъде пречистено поне в някаква степен.

Интересно, как обяснява Славов на студентите си тази мъдрост – че е за предпочитане да бъде замърсена за пореден път Конституцията, отколкото да се наруши рахата на Сглобката/Курника. И как преглъщат те подобни компромиси? Вероятно, остават напълно безучастни и равнодушни. След набезите на ПростоКирчо, този джобен Чингис хан, ценностната им система със сигурност е сериозно разколебана и дори увредена.

Но поне едно нещо може да бъде направено за тях: когато в бъдеще им се поверява държавна длъжност, да минават през полиграф, за да се установи отношението им към кирчовщината. Иначе Разгулът ще ни погълне много по-бързо, отколкото очакваме.

Само заради фрази, като изречената от Славов, разпасаните ни политикани трябва да бъдат напъдени кой откъдето е – и той също, разбира се, макар че ще е прекалено жестоко да го върнат в Русия.

Славов е роден в Усогорск, Коми - едновремешната автономна република на СССР, където наши хора ходеха, за да припечелят някоя и друга рубла от дърводобив. Диво място, обаче привлекателно за нашите будали.
Ако разширим територията на един популярен лаф на Джеймс Патерсън за Бронкс, тогава ще се получи: „Момчето излезе от Усогорск, обаче Усогорск не излезе от него“. Затова е напълно естествено, днес то да унижава Конституцията. И да говори така: „Готови сме да платим разумна цена, за да не се върне властта/тук в пропутинска формация“. Усогорск трябва да бъде забравен от разпасана русофобска реч.

Това поведение е напълно подходящо за човек, който, преди години, при съмнителни обстоятелства е назначен на длъжност „държавен експерт“, за да съветва друг юридически авантюрист и безхаберник – Христо Иванов.

Има и друго: ако изтеглим една права линия от точка А – да речем, че това е Христо Иванов, потомък на славна болшевишка фамилия – назад през Времето, неизбежно ще стигнем до точка Б – това пък е Мавзолеят на Ленин в Москва. По време на това въображаемо пътуване със сигурност ще си припомним и всички проявления на Болшевишката Идея - главно лоченето на кръв до пресищане.

По-паметливите могат да се сетят и за едно свидетелство на Валтер Кривицки от мемоарите му, озаглавени „Аз бях агент на Сталин“, цитат: „Сталин винаги е имал цинично отношение към Комунистическия интернационал и неговите неруски служители. Още през 1927-а, по време на едно заседание на Политбюро, той заяви: „Кои са тия хора… те не са нищо друго, освен шпиони на наши разноски. Те и след двадесет години няма да могат да направят революция…“. И друга подробност: Сталин нарича Коминтерна лавочка/бакалничка.

А вие още чакате Христо Иванов да направи Евроатлантическа революция за тукашните аборигени.

Няма да я дочакате: за него и без революции животът в бакалничката си е хубав.

 

 

Станете почитател на Класа