Седем месеца след като дойде на власт с обещания за радикална промяна дясноцентристкото правителство в България замрази редица важни икономически реформи, което може да доведе до продължителен застой в най-бедната държава в Европейския съюз, съобщава Ройтерс в свой анализ от София.
Въпреки че българските публични финанси се смятат за едни от най-здравите в Източна Европа и е малко вероятно в страната да настъпи криза, подобна на тази в Гърция, анализаторите смятат, че забавянето на реформите и популистките действия на кабинета ще означават по-голямо мъчение и по-бавно възстановяване. Миналия месец правителството на премиера Бойко Борисов се огъна пред нарастващото недоволство в обществото и замрази плановете за радикални реформи в здравеопазването, включително закриване на неефективните лечебни заведения и планираното увеличаване на пенсионната възраст. То обеща повече пари на пенсионерите над 75-годишна възраст и субсидии за протестиращите производители на тютюн. С изключение на съкращаването на известен брой служители в министерствата, в данъчните и митническите служби, до момента София не е предприела сериозни реформи в надутия публичен сектор, както беше обещала. За да компенсира липсата на реформи за ограничаване на разходите и да запази нисък бюджетния си дефицит, кабинетът на партията на Борисов ГЕРБ отложи плащането на стотици милиони евро на предприемачите и връщането на данъци на компаниите, което предизвика протест. "Те създават усещане, че просто гасят огнища", смята Станислав Стоянов от независимия социологически институт Алфа Рисърч. "Има високи очаквания за реформи, но политиката на правителството изглежда хаотична и това изяжда подкрепата. Голяма част от населението гласува за ГЕРБ, очаквайки, че то ще предприеме ясни мерки за изваждане на България от кризата", допълва той. Анкета на Алфа Рисърч показа миналия месец, че одобрението за правителството е намаляло с 13,3% от август до 45,7%. Според анализаторите това се дължи на лошо планираните и не добре обяснените на обществото реформи в здравеопазването и пенсионната система. Липсата на управленски и политически опит при много от министрите също пречи за постигането на напредък, смятат анализаторите. Финансовият министър Симеон Дянков, бивш икономист от Световната банка, изпълни целта си да приключи 2009 г. с бюджетен дефицит под 1% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това обаче стана възможно единствено заради факта, че не плати на лекарите и на социалните работници през декември и дори заплатата на президента Георги Първанов беше забавена. Задълбочаващата се рецесия и липсата на стратегия за излизане от кризата вероятно ще намали още повече подкрепата за правителството, въпреки че не се очаква то да падне от власт. "В определен момент премиерът може да бъде принуден да направи промени в правителството, за да отговори на нарастващия натиск", смята Кирил Аврамов, директор на “Политикъл Кепитъл България". Но повечето българи не виждат алтернатива на ГЕРБ, след като предишното социалистическо правителство, обвинявано в некомпетентност и липса на решителни действия за справяне с корупцията и организираната престъпност, загуби изборите. Правителството, което беше избрано през юли м. г. с надеждата да овладее ширещата се корупция и престъпност, все още се радва на сравнително силна подкрепа благодарение на полицейските операции срещу големи престъпни банди и даването на съд на министри от предишния кабинет, срещу които има подозрения за корупция. Растящата безработица, която през януари достигна 9,9%, увеличава натиска върху кабинета да разхлаби фискалния колан, но в типичния си категоричен стил Борисов предупреди тази седмица, че по-скоро ще си подаде оставката, отколкото да позволи разхлабване на коланите и повторение на гръцкия сценарий в България. Социологически проучвания показват, че в едно на всеки пет домакинства в България член от семейството е загубил работата си, изпащането на заплатата му е било забавено или тя е била намалена. Икономисти считат, че България ще се възстанови по-бавно от останалите страни в Източна Европа и предвиждат малък растеж тази година, след свиването с 5% миналата година. Проблемите в съседна Гърция и нееднаквото възстановяване на държавите от Западна Европа, основен пазар за българския износ, също се очаква да допринесат за продължителния застой. Борисов призна миналата седмица, че бюджетният дефицит може да достигне 1,8% тази година, доста над определената от правителството цел от 0,7%. Мерките за увеличаване на доходите чрез борбата с укриването на данъци до момента не са дали резултат и икономисти считат, че събираемостта на данъците е намаляла с около 30% през януари. Някои анализатори предупреждават, че отлагането на реформите може да увеличи дефицита и да окаже натиск върху курса на лева спрямо еврото. "Важно е да не се позволява допълнително увеличаване на дефицита, в противен случай може да започнем да изпитваме проблеми като гърците", заяви пред Нова телевизия Георги Ангелов от института "Отворено общество". Известно облекчение може да дойде от свежия капитал от 11 милиарда евро под формата на помощ от Европейския съюз, която беше обещана на София до 2013 г., за да модернизира остарялата си инфраструктура, земеделие и селските райони, но тя ще бъде предоставена при условие, че България положи повече усилия за елиминиране на корупцията.

/БГНЕС/