НДСВ публикува отново позицията на експертния си съвет по икономика и финанси във връзка с вчерашното решение на парламента да възложи анализ на сделката с външния дълг от 2002 г., съобщиха от пресцентъра на НДСВ.
Причината да повторим дословно тази позиция с дата 29 септември 2009 г. е, че нито поводът за решението на парламента, нито същността на въпроса са претърпели някакви промени от септември миналата година, когато за пореден път беше пусната в действие любимата дъвка на г-н Костов – сделката с външния дълг. Единствената промяна в ситуацията сега е, че заявената от управляващите решимост да ревизират предишни кабинети ще се простре и над кабинета "Костов”, който остави в наследство на кабинета "Сакскобургготски” 1 млрд. лева неразплатени и непредвидени в бюджета средства. За сравнение тогава бюджет 2000 е бил 12 млрд. лева, а сега е 26 млрд. лева. Заради спешната необходимост новото правителство да осигури липсващите средства, за да разплати социални плащания, други законови задължения, за да прави реформи с цел по-бързо приобщаване на България към Европейския съюз, кабинетът "Сакскобургготски” не ревизира предходното управление. Сега ГЕРБ може да изправи този пропуск и да ревизира управлението на Костов, както и сделките от негово време, коментират от НДСВ. Евентуално смело решение на управлението на ГЕРБ за ревизия и на кабинета "Костов” ще бъде обществено справедливо и обществено интересно. НДСВ призовава обаче заедно с ревизиите управляващите да не забравят и да не забавят реформите и кризата.
БГНЕС публикува отново пълния текст на Позицията на Съвета по икономика и финанси на НДСВ от 29.09.2009 г.
По повод на решението за създаване на експертна комисия за оценка на операцията по замяна на Брейди облигациите от 2002 година, Съветът по икономика и финанси към Политическия съвет на НДСВ изразява следното становище:
1. Операцията по замяна на Брейди облигациите беше одобрена в официални становища на редица независими от тогавашното правителство институции:
•Международния валутен фонд;
•всички международни агенции за кредитен рейтинг;
•Българската народна банка (преди мнозинството на НДСВ и ДПС да е направило и една смяна в управителния й съвет);
•специален панел от видни национални финансови експерти, нарочно свикан от Президента на България с цел оценка на операцията, преди Президентът да подпише указа за публикуване на съответния ратификационен закон, приет от Народното събрание;
•стотици независими представители на българската и международната финансова общност, като например участниците в капиталовите пазари, повишили котировките на българските облигации, и авторитетното списание „Юромъни”, избрало Милен Велчев за Финансов министър на годината на ежегодната среща на МВФ през 2002 г.
2. Тези операции бяха вече одитирани от Сметната палата и проверявани и от Прокуратурата и естествено не бяха открити никакви нередности, просто защото никога не е имало такива.
3. Операцията по замяна на Брейди облигациите бе само една част от активната политика по управление на дълга на тогавашното правителство, която доведе до цялостно елиминиране на Брейди облигации в размер на 5,4 млрд. USD преди края на мандата през 2005 г.
4. Операцията по замяна на Брейди облигациите е неоспоримо изгодна за България по следните основни причини:
•тя е в съответствие с дългосрочната стратегия за подобрение на дълговата ни структура и за намаление на валутните и лихвени рискове. Увеличаването на дълга в евро и на дела на фиксираните лихви е стратегически приоритет още на правителството на г-н Костов, изложен в годишния обзор на правителствения дълг от 2000 г;
•още правителството на г-н Костов прави подобен вид замени и реструктуриране на дълговия профил през 1999 и 2000 г. чрез рефинансиране и изплащане на доларов Брейди дълг с плаващи лихви, посредством емитиране на краткосрочен дълг в лева или евро с фиксирани лихви, но на доста по-неизгодни условия;
•чисто финансовите печалби и спестявания, реализирани незабавно към датата на провеждане на операцията, възлизат общо на 134 млн. USD. Този позитивен ефект бе проверен и потвърден от МВФ в техните редовни прегледи от 5 юли 2002 г. и 22 януари 2003 г.;
•намалението на валутните и лихвени рискове пред българските публични финанси, което допринесе за по-добра прогнозируемост на лихвените бюджетни разходи, по-малка необходимост от заделяне на лихвените резерви и като резултат – насочване на повече средства към други важни социални пера на бюджета;
•Българският публичен дълг, съотнесен към БВП, намаля от 75% през 2001 година на около 15% днес, за което допринесе и операцията;
•подобряването на кредитния рейтинг на България – безпрецедентно 14 пъти само за 3 години между 2002 и 2005 година;
•намаляването на общите лихвени нива в икономиката с над 5%, което е една от основите причини за рекордно висок икономически растеж, рекордни преки чуждестранни инвестиции и ръст на бюджетните приходи през периода 2002 – 2008 г.;
•стотици милиони левове годишно, по-ниски разходи за лихви, плащани и от публичния сектор, и от всеки кредитополучател поради намаляването на общите лихвени нива в България.
5. Тази поредна атака срещу управлението на публичния дълг от правителството на Симеон Сакскобургготски е евтин опит за политическа вендета на ДСБ и г-н Иван Костов, насочена преди всичко към осигуряване на присъствие в медиите в условията на силно маргинализиране на влиянието на ДСБ в обществото и вниманието, което обществото отделя на ДСБ.
6. Активността на г-н Иван Костов и неговата партия на тази тема се предизвиква изначално от удара, който тази операция нанесе върху мита за финансово-икономическата компетентност на г-н Костов и неговия екип.
7. Усилията на ДСБ и марионетките на г-н Костов показват импотентността на Синята коалиция да предложи реални решения за излизане от финансовата криза. Безсилието по въпроса за икономическото бъдеще на България предизвиква непрекъснато връщане към миналото и отваряне на вече затворени страници.
8. Въпреки всичко НДСВ приветства намерението да се направи независима оценка на операцията, за да бъдат окончателно оборени обвиненията към нейните автори. Вярваме, че избраните експерти ще оставят настрана непрофесионалните и неикономически съображения, които присъстват изобилно в публичното пространство, и ще предложат истински обективна оценка на нейните резултати. Също така смятаме, че в интерес на обществото е да се чуе и мнението на авторитетни международни институции като Европейската комисия, Европейската централна банка, Европейската инвестиционна банка, Международния валутен фонд и Световната банка, в чиито безпристрастност не следва да има никакво съмнение.

/БГНЕС/