Езерото Туларе, разположено в долината Сан Хоакин в Калифорния, някога е било един от най-големите сладководни басейни в САЩ.
Но преди около 130 години то е изчезнало - до голяма степен благодарение на алчността на колонизаторите, които пресушили водите му, за да създадат обработваеми земеделски земи.
И все пак миналата година някогашното заветно езеро внезапно се появи отново, носейки със себе си както положителни, така и болезнени последици.
В края на XIX в. Туларе се е простирал на повече от 100 мили дължина и 30 мили ширина и е бил "най-големият сладководен басейн на запад от река Мисисипи", обяснява Вивиан Ъндърхил от Североизточния университет в прессъобщение.
По това време в нея има толкова много вода, че един параход може да пренася "селскостопански продукти от района на Бейкърсфийлд до Фресно (в сърцето на долината Сан Хоакин) и след това до Сан Франциско" - разстояние от близо 300 мили - казва тя.
През следващите десетилетия обаче "родовите езера" и свързващите ги водни пътища, които са направили такъв маршрут възможен, са почти изчезнали благодарение на създаденото от човека напояване.
Езерото Туларе, наречено "Пааши" от местното племе тачи йокут, се захранва предимно от топенето на снеговете в планините Сиера Невада, а не от валежите, които са оскъдни в региона.
По данни на Националната метеорологична служба Фресно получава средно малко над 10 инча дъжд годишно, а понякога само три, пише glasnews.bg.
Ако погледнем сухия пейзаж на долината Сан Хоакин през 21 век, трудно бихме си представили, че такъв голям воден басейн доминира над пейзажа.
Въпреки това през XIX век "Фресно е бил град на брега на езерото", казва Андерхил.
Изследователката, която специализира в областта на етнографията и екологичната справедливост, обяснява, че езерото е започнало да изчезва в края на 50-те и началото на 60-те години на XIX в. благодарение на "желанието на щата Калифорния да отнеме [исторически коренни] земи и да ги превърне в частна собственост".
Този процес се нарича "рекултивация" и често включва "или отводняване на наводнени земи, или напояване на пустинни земи, за да се създадат обработваеми земеделски земи", казва тя.
Ако "хората успеят да отводнят тази земя", те "получават право на собственост върху части от тази земя". Така че е имало голям стимул за белите заселници да започнат да вършат тази работа", допълва тя и описва процеса като "дълбоко заселнически колониален проект".
За пръв път езерото изчезва напълно около 1890 г., когато "водата му основно е използвана за напояване на всички сухи земи в този район", продължава тя.
"Сега долината е пресечена от стотици напоителни канали, всички от които първоначално са били построени, за да вземат водата от езерото и да я пуснат в напояваните полета."
И все пак през 2023 г. езерото Туларе възкръсва.
"През зимата Калифорния беше наводнена от сняг, а през пролетта - от дъжд", обяснява Ъндърхил.
Месеци след възстановяването на езерото въздействието може да се види в местната дива природа.
"Птици от всякакъв вид - пеликани, ястреби, водоплаващи птици" се завръщат, казва Ъндърхил и добавя, че "Тачи също така казват, че са видели бухали да гнездят около брега" - вид, описан като "уязвим или застрашен" от Службата за рибите и дивата природа на САЩ.
Освен завръщането на различни видове, включително риби и земноводни, които вероятно са били донесени от валежите и наводненията, възраждането на езерото е оказало голямо влияние върху човешките общности.
"Ако има дъжд и сняг, снегът се топи много бързо" и всичко това все още се стича във вдлъбнатината, където някога се е намирало езерото Туларе.
За хората от Тачи Йокут "завръщането на езерото е невероятно силно и духовно преживяване", казва Ъндърхил. "Те са провеждали церемонии на брега на езерото. Отново могат да практикуват традиционните си ловни и риболовни практики."
За земеделските работници и собствениците на земя в региона обаче картината не е толкова розова.
Много от тези земеделски работници са претърпели опустошителни загуби в резултат на наводненията, като много от тях са загубили изцяло домовете си.
Вече се полагат усилия езерото да бъде източено отново и Ъндърхил заяви, че очаква то да остане под някаква форма още около две години - въпреки че новите атмосферни явления на реките над Калифорния през тази година могат да усложнят това.
"В условията на климатични промени", казва Underhill, "наводнения с такъв или по-голям магнитуд ще се случват все по-често."
"Мисля, че в определен момент щатът Калифорния трябва да осъзнае, че езерото Туларе иска да остане. И всъщност има много икономически ползи, които биха могли да се извлекат от това то да остане."
Тя също така отбеляза, че миналогодишното възкресение не е първото завръщане на езерото от 1800 г. насам.
"Това се случи през 80-те години, веднъж през 60-те, няколко пъти през 30-те", казва тя.
Поглеждайки към по-широкия контекст на околната среда, Ъндърхил посочва: "Този ландшафт винаги е бил с езера и влажни зони, а сегашното ни напоително земеделие е само едно стогодишно прекъсване в тази голяма геоложка история."
Въпреки това през март тази година репортер на " Гардиън" отива да посети емблематичното езеро и се сблъсква с "кълнове трева и гъста кал".
По-малко от година след възраждането си езерото Туларе се е свило до едва 2625 акра, по данни на службата за извънредни ситуации на окръг Кингс.
И сега длъжностните лица очакват "скорошното му изчезване", заяви Абрахам Валенсия от службата за спешни услуги. Това означава, че "няма да има непредвидено изтичане на вода от снеготопенето, което да предизвика наводнения нагоре по течението".
