Ако Путин се опитва да разбере дали след смяната на администрацията във Вашингтон нещо принципно се е променило в западните схващания по отношение на конфликта в Донбас, то отговорът е не.

Има някои признаци, че в момента в Донбас Русия иска да провери колко твърда е позицията на новото американско правителство спрямо Украйна. Новото струпване на войски по границата с конфликтния регион и на Крим започна в период, в който Джо Байдън все още не беше установил контакт с украинския президент Зеленски. Междувременно Байдън навакса този пропуск и в телефонен разговор със Зеленски обеща подкрепа на притисканата Украйна. ЕС, НАТО, Германия и Франция също застанаха на нейна страна. Ако Путин се опитва да разбере дали след смяната на администрацията във Вашингтон нещо принципно се е променило в западните схващания по отношение на трайния конфликт в Донбас, то отговорът гласи: не.

Остава си обаче най-сериозният проблем: Украйна не членува в НАТО. Тъй че Западът може да възпира Кремъл единствено с политически и с икономически средства. Ако сега Русия отново изостри конфликта, рискува да попадне под ударите на нови санкции. В условията на пандемия тези санкции биха могли да бъдат болезнени, но тази опасност досега никога не е възпирала Путин да подклажда подмолно конфликта. Последните сблъсъци във връзка с Навални сигурно са затвърдили убеждението му, че Русия се намира във всеобща конкуренция с Америка и Европа, а тази конкуренция в крайна сметка подставя под въпрос самото оцеляване на неговия режим.

В същото време на Запада вече не му остават кой знае колко много възможности.

Николас Бусе, ФАЦ

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг"

www.faz.net

Всички права запазени

Frankfurter Allgemeine Zeitung