Ерата на евтиния природен газ приключва, давайки път на нов период на далеч по-скъпа енергия, който ще създаде ефекта на доминото и в други части на световната икономика.

Природният газ, използван преди за електричество и отопление, бе изобилен и евтин през по-голяма част от последното десетилетие заради бума при снабдяването от САЩ до Австралия. Това обаче приключи тази година, след като търсенето значително надмина предлагането. Цените на газа в Европа достигнаха нови рекорди тази седмица, а доставките на втечнено гориво в Азия са близо до абсолютния си връх за това време на годината.

С липсата на много други опции светът ще зависи все повече от по-чистия газ като заместител на въглищата, за да успее да постигне поне краткосрочните си зелени цели. Но докато производителите ограничават инвестициите в нови доставки заради призиви от климатично ориентирани инвеститори и правителства, то става все по-ясно, че скъпата енергия ще се задържи.

„Независимо как гледате на това, но газът ще бъде преходно гориво в продължение на десетилетия, тъй като водещите икономики са решени да постигнат целите си за въглеродни емисии“, коментира Крис Уеафър, главен изпълнителен директор на базираната в Москва Macro-Advisory Ltd. „Цената на газа е по-вероятно да остане завишена в средносрочен план и да се увеличи в дългосрочен“, допълва той.

До 2024 г. се очаква търсенето да нарасне със 7% спрямо предпандемичните нива, показват данни на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Гледайки още по-далеч във времето, апетитът към втечнен природен газ се очаква да се повиши с по 3,4% на година до 2035 г., изпреварвайки другите изкопаеми горива, показва анализ на McKinsey & Co.

Поскъпването на природния газ означава, че ще е по-скъпо захранването на фабрики или производството на петролни продукти, което на свой ред ще разтърси всяка част от световната икономика, разпалвайки страховете за инфлация. За потребителите това ще означава по-високи месечни сметки за гориво и газ. Ще струва повече да пуснете пералнята, да си вземете душ или да сготвите вечеря.

Това са особено лоши новини за хората в по-бедните държави, като Пакистан и Бангладеш например, които преработиха енергийните си политики на основата на предпоставката, че цените на горивата ще се задържат по-ниски за по-дълго време.

Европейските цени на природния газ нараснаха с над 1000% спрямо рекордното си дъно от май 2020 г., докато тези на втечнения природен газ (LNG) в Азия се увеличиха около шесткратно за последната година. Дори и цените в САЩ, където шистовата революция значително увеличи производството на гориво, растат до най-високото си равнище за този период на годината от десетилетие.

Макар да има няколко еднократни фактори, които тласнаха цените на газа нагоре, като проблеми с доставките, възстановяването на икономиката и затишие в плановете за износ на LNG, има растящ консенсус, че светът е изправен пред структурна промяна, движена от енергийния преход.

Преди десетилетие МАЕ обяви, че светът може би навлиза в „златен век“ на търсенето на природен газ заради историческото увеличение на евтиното снабдяване. И наистина, между 2009 г. и 2020 г. световното потребление на газ се увеличава с 30% на фона на битовите и индустриалните потребители, които се възползват от бума в добива.

Държавите побързаха да прегърнат природния газ като надежден начин за намаляване на въглеродни си отпечатък. Преходът би могъл да стане относително бързо с ограничено използване на капитал, докато в същото време има значителен ефект върху ограничаването на вредните емисии, посочва Джеймс Тавернър, анализатор на IHS Markit. Природният газ е едно от най-чистите изкопаеми горива и излъчва почти 50% по-малко въглероден диоксид от въглищата. В същото време алтернативите, които не са изкопаеми горива – като вятърната и слънчевата енергия – все още са в ранен етап на развитие в системата на енергийния преход.

Увеличеното търсене не показва признаци на забавяне.

При комуналните услуги в Европа налице е преминаване към по-чистия газ заради високите цени за въглеродни емисии. В същото време правителствата от Южна и Югоизточна Азия и Китай се очаква да увеличат търсенето повече от всякога в опит да ограничат използването на въглища.

Но въпреки че цените се очаква да бъдат по-високи през следващото десетилетие, те няма да са достатъчно високи, за да намалят драстично търсенето, смята Гавин Томпсън, заместник-председател на Wood Mackenzie за Ациатско-Тихоокеанския регион. „В развиващите се икономики с политическа подкрепа не виждаме унищожение на търсенето“, коментира той.

Обикновено силното търсене окуражава и нови инвестиции в обекти за износ. Но голям фактор за по-високите цени на газа е липсата на свеж капитал за увеличаване на доставките. Нарастващото отрицателно настроение към природния газ и завишения контрол върху емисиите метан бавят проекти и принуждават енергийни компании да преосмислят плановете си. МАЕ, която определи природния газ като преходно гориво към по-нисковъглеродно бъдеще, привлече вниманието по-рано през годината, когато заяви, че инвестициите в нови полета трябва да спрат, ако светът иска да достигне неутралитет на емисиите до 2050 г.

Без нови инвестиции потреблението на LNG в Азия – двигателят на бъдещия ръст в търсенето – ще надмине снабдяването със 160 млн. тона през 2035 г., показват данни на Томпсън от Wood Mackenzie. За сравнение – Азия е внесла около 250 млн. тона LNG миналата година.

Налице вече са някои признаци за изоставане на снабдяването: с изключение на огромното разширение на сектора в Катар малко нови проекти за LNG от началото на 2020 г. са получили зелена светлина; американските шистови компании не бързат с допълнителното производство, тъй като са притискани от инвеститорите да не създадат пресищане на пазара.

Марк Гьетвай, заместник-изпълнителен директор на руската „Новатек“, предупреждава, че зеленият преход може да наруши доставките на адекватно и достъпно гориво за потребителите.

„Липсата на капиталови инвестиции в бъдещи проекти за природен газ не ни водят до енергиен преход, а вместо това ни водят по неизбежен път към енергийна криза“, коментира той.

Елена Илиева, редактор Бойчо Попов