Първият удар върху северната кула на Световния търговски център е в 8:46 часа нюйоркско време. Самолетът „Боинг” 767 със 76 души на борда, 11 екипаж и 5 терористи, вместо в Лос Анджелис, приключва полета си в Манхатън.
В 9:03 минути друг „Боинг” 767 удря втората кула. Тези 17 минути между първия и втория удар са достатъчни всички телевизии и фоторепортери в района да насочат камерите си натам. Вторият самолет е с 52 души на борда, 9 души екипаж и 5 терористи самоубийци.
Пожарите започват веднага след ударите, видимо от всички снимки и камери. Огън топи всичко около мястото на удара, а задушлив газ запълва по няколко етажа нагоре и надолу. И над, и под разрушените етажи има хора, които се опитват да бягат. Тези над разрушенията не могат да се измъкнат. Те имат около 40 минути време да се обадят по мобилните телефони на близките си, да изпращат съобщения, но скоро температурата започва да ги изгаря, газовете да ги задушават и някои започват да отварят и разбиват, колкото могат, прозорци и да скачат от височината на 70-100 етажа.
Скачащите хора се превръщат в тема за множество публикации в следващите години след атентата. Най-много и най-ясни снимки на падащи от кулите хора е направил фоторепортерът Ричард Дрю, който работи за Асошиейтед прес (АП). На някои от снимките се вижда ясно фигурата на летящ надолу висок мъж, когото близки и роднини постепенно разпознават.
Той е 43-годишният Джонатан Брайли, който работи като звукоинженер на 106-ия и 107-ия етаж на северната кула на СТЦ. На тези два последни етажа на небостъргача са разположени комплекс заведения, ресторант, бар и др., обединени под името „Прозорците на света“. Брайли е брат на член на популярната в миналото поп група „Вилидж пийпъл”. Брайли е имал астма и е много вероятно да е скочил, защото се е задушавал от газовете.
Колега на Брайли, който не е бил в кулата в този ден и се е спасил, го разпознава по дрехите на снимката. Първият кадър с летящия надолу Брайли е заснет в 9:41:15 часа. На следващ кадър по-надолу при падането се разкрива жълта фланелка под връхната му дреха, която близките му също разпознават като негово обичайно облекло.
По тези снимки е създаден документален филм „Летящият човек” и десетки публикации в най-авторитетни издания, въпреки някои недоволства, че снимки като тези са смущаващи и не трябва да се публикуват.
Впоследствие освен публикации се появява и роман „Летящият човек” от Доналд (Дон) Де Лило, американски сценарист и писател. Сюжетът е за атаката на 11 септември и за художник, който пресъздава в свои пърформанси фигурата на летящия човек от снимките. Освен в романа художници действително започват да използват образи от снимките с падащи от кулите хора. По-късно се появява и пиеса с това заглавие.
Изследователите на атентата не са стигнали до точни числа колко души са скочили или са изхвърлени от прозорците след взривове от високата температура. Според някои броят им е 100, според други – 200.
Сред последователите на теориите на конспирацията за 11 септември, се ширят твърдения, че много от или всичките снимки на падащи хора от кулите, публикувани в медиите, са измама и фотомонтажи.
