През 1905 г. Върховният съд на САЩ постанови съдбоносно решение със зловещи паралели с днешния ден: Свободата на един човек не може да надделее над всички останали.

Хенинг Джейкъбсън, 50-годишен проповедник, вярвал в собствената си свобода. В родната си Швеция, той е претърпял лоша реакция от ваксина като бебе, борейки се от години с обрив. Вече като американски гражданин, служещ като пастор на шведската лутеранска църква в Кеймбридж, Масачузетс, той е имал пълната защита на Конституцията на САЩ. Когато здравният съвет на Кеймбридж решил, че всички възрастни трябва да бъдат ваксинирани срещу едра шарка, Джейкъбсън потърсил убежище в обещанието на Конституцията, че „никой щат няма да лишава никой човек от живот, свобода или собственост без надлежен съдебен процес".

Годината бе 1904 г. и когато политически обремененото му оспорване на глобата от 5 долара за това, че не се ваксинирал, стигнала до Върховния съд, съдиите имаха изненада за преподобния Джейкъбсън Решение 7-2, произнесено през февруари декларира: „Свободата на един човек, не може да лиши съседите му от собствената им свобода - в този случай, като позволи разпространението на болестта". Според решението Джейкъбсън трябва да спазва заповедта на здравния съвет на Кеймбридж или да плати наказанието.
„Съществуват множество ограничения, на които всеки човек задължително е подложен за общото благо", гласи решението. „Общество, организирано на коя да е друга основа, не би могло да съществува и да дава сигурност за своите членове. Общество, основано на правилото, че всеки е закон за себе си, скоро ще се сблъска с безредие и анархия."

Твърдението на Джейкъбсън беше по същество същото като това, което се приема за даденост от скептиците на ваксините днес: че те имат личната свобода съгласно Конституцията на САЩ да решават сами дали да се ваксинират. Въпросът дали тези свободи включват отказ от законно валидна ваксина срещу Covid-19, ако някое правителство изпълни такова изискване днес, тепърва ще се поставя пред Върховния съд - или пред който и да е съд. Но в случай, че това стане, 116-годишният случай, заведен от Хенинг Джейкъбсън, би бил постоянният правен прецедент. Решавайки дали правилата, които решението за Джейкъбсън, взето за едра шарка, ще се прилагат за Covid-19, днешният съд ще трябва да се съобрази с различен медицински пейзаж, както и с натоварената политика в момента. Съдиите също ще се борят с наследството на човека, написал становището, съдия Джон Маршал Харлан.

Той заключава: „Истинската свобода за всички не би могла да съществува под действието на принцип, който признава правото на всяко отделно лице да използва своята, независимо по отношение на неговото лице или неговото имущество, независимо от вредата, която може да бъде нанесена на другите."

Последното е класическо изречение на Харлан, което пресича всички нюанси и предупреждения, за да достигне съществена точка на справедливостта. Неговото балансиране на правата на скептиците във връзка с ваксините срещу правата на общността изглежда особено убедително в настоящия момент, когато тези, които отказват да се ваксинират, подхранват нови огнища на съпротива и пробиват защитата на тези, които са напълно имунизирани. И неговото мислене би могло да има особен резонанс: Докато много от колегите му са избледнели в историята, днешните съдии, и консерваторите, и либералите, твърдят, че са дълбоки почитатели на Харлан.

„Разбира се, има сфера, в която индивидът може да отстоява върховенството на собствената си воля и по право да оспорва авторитета на всяко човешко правителство", призна Харлан. „Но също толкова вярно е, че във всяко добре подредено общество, натоварено със задължението да съхранява безопасността на своите членове, правата на индивида по отношение на неговата свобода могат понякога, под натиска на големи опасности, да бъдат подложени на такова ограничение, прилагано от разумни разпоредби, както може да изисква безопасността на широката общественост."

Възможно ли е Големият несъгласен да се окаже Велик защитник на пандемията Covid-19? Само времето ще покаже.

Питър С. Канелос е управляващ редактор на POLITICO,
Джоел Лау допринесе за изследването на тази история