Изглежда, че Анкара е намерила начин да възстанови своите близо 1,5 милиарда долара, които плати на САЩ за доставката на 100 многоцелеви изтребители-бомбардировачи Ф-35 от пето поколение, но така и не ги получи. Миналата седмица представители на турското и американското министерства на отбраната се срещнаха във Вашингтон, за да обсъдят предложения от Турция за закупуване на допълнителни Ф-16 и за модернизиране на съществуващите им изтребители от този тип за сметка на средства, изплатени на американците като част от програма за доставка на изтребители Ф-35. “Локхийд Мартин” премахна Турция от списъка на участниците в проекта Ф-35 миналата година, но турските фабрики продължават да произвеждат компоненти за този самолет. Турция беше "виновна" за закупуването на руски системи за противовъздушна отбрана С-400. Сега Анкара предлага да я компенсират, като ѝ прехвърлят изтребители Ф-16.
Анкара се превъоръжава, защото китайският "Един пояс, един път" поставя основата на новата Голяма игра, а Турция така и не успява да се превърне в една от политическите тежки категории. Турският президент не се церемони, като поиска от банките по-ниски лихви по кредитите, въпреки че те вече са намалели с 300 базисни пункта през последните два месеца, подкопавайки лирата, ускорявайки инфлацията и стимулирайки бум на пазара на недвижими имоти. Ердоган смята, че бизнесът веднага измества увеличението на кредитния процент към цената на стоките. Въпреки това, неговото кредо „Ще се боря срещу ръста на лихвите в банките, докато съм президент“ предизвика инфлацията с 20 процента само през октомври. Все пак евтините пари са коварно нещо.
Междувременно илюзиите за нарастването на международния престиж на Турция се отразяват на многопосочния характер на нейните действия в международната политика. Наскоро Ердоган предизвикателно отхвърли искането на френския президент Еманюел Макрон за незабавно изтегляне на турските наемници от Либия. „Ние сме там като сила, за да поддържаме стабилността и да помагаме на либийския народ, а нашият приоритет по отношение на сигурността е да помогнем на либийците да създадат своята обединена либийска национална армия“, каза Анкара.
Демонстративното пренебрежение към Франция и Европа като цяло е в ярък контраст с начина, по който Ердоган говори в телефонен разговор с израелския президент Исак Херцог. Турският президент усърдно подчерта значението на отношенията между двете страни за сигурността в Близкия изток и отбеляза, че "разликите могат да бъдат сведени до минимум". Рядък случай за лидери на двете страни, които не са общували от 2013 г., а преди това, няколко часа преди разговора, Ердоган освободи израелската двойка Морди и Натали Окнин, които бяха арестувани в Истанбул „за шпионаж“ (те са снимали резиденцията на турския президент).
А едновременно външните министри на Турция и главният враг на Израел, Иран, обсъдиха „пътната карта“ за подкрепа на двустранните връзки и подготовката на посещението на Ердоган в Техеран, като се споразумяха да работят заедно за премахване на бариерите пред търговията, енергетиката, околната среда и консулските отношения.
Колко успешни са тези резки движения на дипломатическата машина на Анкара? Тук е необходимо да се обърне внимание на някои аспекти на случващото се в голямата територия от Закавказието до Централна Азия. Както пише “Азия Таймс”, Иран, след като стана пълноправен член на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), има възможност да разшири значително връзките си с Евразийския икономически съюз, който обединява Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Русия. Това укрепва както военната, така и продоволствената сигурност на Иран. А Турция остава встрани.
По-нататък. В ход е развитието на транспортните маршрути за Транскаспийския коридор от Синцзян до Източна Европа. Това включва асоциация като Регионалното икономическо сътрудничество в Централна Азия (Китай, Монголия, Пакистан, Азербайджан, Грузия, пет държави от Централна Азия, Афганистан). И пак без Турция.
По-нататък. Каспийско море става главният кръстопът, свързващ Централна Азия, Южен Кавказ, Западна Азия, Северна и Южна Евразия. Китайската инициатива "Един пояс, един път" обхваща страните от Централна Азия до Иран, който сега е свързан с Китай чрез дългосрочно енергийно споразумение. Товарните влакове до центъра на Европа вече се движат от Китай по Транссибирската железница, превозвайки немски автомобили на изток, а лаптопи и принтери, произведени в Чунцин, на запад.
След това го има международния транспортен коридор Север-Юг, който минава през Русия, Иран, Азербайджан и Индия. И пак без Турция. Ню Делхи и Техеран вече решиха, че този коридор ще минава през Армения, а не през съюзен с Ердоган Азербайджан.
При преструктурирането на Азия около Турция се появяват нови пазари, връзки, съюзи, партньорства, но не и със самата Турция. Оттук и засилената външнополитическа активност на Анкара, която доказва важността си за всички. И не е толкова лесно да я докаже. Дори само защото в началото на годината НАТО прехвърли командването на своята стратегическа съвместна оперативна група с много висока готовност на Турция. И следата на НАТО в действията на Анкара не добавя съюзници към нея в Евразия.
