Като дете обичах да играя шах и често действах според принципа „Не се предавам“. Тоест, дори в абсолютно безнадеждна позиция, се опитвах да изиграя играта докрай - тоест да ме матират. Детски инат и придържане към принципите. Сега такава упоритост проявяват Украйна, балтийските страни и САЩ в историята на „Северен поток-2“.
Всъщност играта вече е безнадеждно загубена. Полагането на тръби приключи на 10 септември. Ползите от „СП-2“ (на фона на бушуващата енергийна криза в Европейския съюз, както и на по-нататъшното разложение на украинската държавност) са очевидни за всички.
Сега процесът на сертифициране на тръбите е в ход и въпреки редицата технически и бюрократични пречки, той трябва да приключи през 2022 г. По този начин „СП-2“ е обективна реалност, от която мнозина имат нужда – САЩ обаче продължават да се борят срещу нея по някаква причина, на фона на виковете на одобрение от Украйна и балтийските държави. И не само с помощта на разговори за някакъв вид „енергийно оръжие на Москва“, но и с помощта на санкции срещу компаниите и корабите, които помагат за полагането на тръбата по дъното на Балтийско море.
Хоризонти на планиране
Лесно е да се разбере Украйна – позицията на Киев е рационална както от икономическа, така и от вътрешнополитическа гледна точка. Украинските власти разбират, че е невъзможно да се провали пускането на „Северен поток-2“ (освен ако не се провокира голяма война с участието на Русия, което ще принуди Москва, от една страна, и Вашингтон, Брюксел и Берлин, от друга, да се разпръснат из окопите). Въпреки това е съвсем реалистично да се отложи старта. И колкото по-късно започнат доставките на газ от Русия за ЕС чрез СП-2, толкова повече пари ще получи Украйна за транзита на руски газ през нейна територия. Да транзитът на газ през украинската газотранспортна система рано или късно ще бъде намален - украинското ръководство обаче не се занимава със стратегическо планиране: неговият хоризонт на мислене е най-много един изборен цикъл или дори „ще трябва да издържим един ден и една нощ, но да издържим“. В противен случай Киев щеше да се заеме с повишаване на конкурентоспособността на украинската газопреносна система - да намери средства за нейния ремонт, да въведе адекватни транзитни цени.
Освен това борбата срещу „Северен поток 2“ е най-важният инструмент за поддържане на остатъците от вътрешнополитическата легитимност на сегашното украинско правителство. При липса на големи победи - големи икономически проекти, външнополитически успехи и прочее - украинската държавна пропаганда започва да прави от мухата слон. Тоест да взема малко постижение и да го завърта до голям пробив. Тези незначителни постижения могат да включват посещение на Зеленски в чужбина, доставка на американски противотанкови системи “Джавелин”, турски дронове “Байрактар” в Донбас - и, разбира се, санкции срещу "Северен поток 2".
Които според украинската пропаганда са въведени по предложение на Киев, предавайки на Запад идеята, че „СП-2“ не е украински, а общоевропейски проблем. И колкото и да е странно, подобни пасажи се продават доста успешно сред украинското население, което отдавна свързва СП-2 не с желанието на Руската федерация да осигури евтин и надежден транзит на газ към Европа, а с поредната агресия на Москва срещу украинския суверенитет.
Можете да разберете и поляците и балтите, които активно се борят срещу "Северен поток - 2". За всички тези страни съпротивата срещу проекта е от голямо идеологическо значение („Ние сме форпост на цивилизования свят по отношение на защитата от руската агресия“). Освен това за Полша това е и външнополитически въпрос. След изграждането на СП-2 Германия ще се превърне в най-важния разпределителен хъб на газ, което ще засили позициите на Берлин в Централна и Източна Европа. Поляците, претендиращи за лидерство в този регион и не изпитващи голяма любов към германците, се опитват да отложат този неприятен момент колкото е възможно повече.
А какъв е интересът на американците, които са основният двигател на санкционната борба срещу „Северен поток 2“? Икономически нежелание да се създаде конкурент в Европа за доставчици на втечнен природен газ от Съединените щати? Но американските производители на втечнен природен газ сега изпращат газ в Източна Азия, а не в Европа. В допълнение, икономическите недостатъци на саботажа на СП-2 могат да надхвърлят потенциалните предимства. Дори германските “Зелени” (политическа сила, лоялна към американците, сега включена в правителството на ФРГ) се противопоставят на по-нататъшната борба за санкции, тъй като тази борба ще удари германските компании. “Зелените”, които винаги са се борили с този газопровод, не могат да разберат за какво приятелство с Америка може да се говори, когато приятели са обект на санкции, ако правят бизнес с трети страни. Газопроводът беше и остава погрешно решение на Германия, но не и на Америка “, каза Омид Нурипур, говорител на партията за външната политика.
Акела не може да пропусне
И въпреки това интересът на САЩ е налице. При това интерес не е толкова егоистичен и моментен (както в Украйна), а стратегически. И във вътрешната, и във външната политика.
Първо, не забравяйте, че антируската програма е една от малкото, които сега обединяват републиканската и демократичната партии. Един вид платформа, където страните могат да си сътрудничат и да развиват взаимоотношения. Джоузеф Байдън е наясно, че подобно сътрудничество може да има обратен ефект върху Америка и стратегиите му за укрепване на американските съюзи, но с ниския си рейтинг не може публично да се обяви срещу новите санкции. Ето защо, според вестник “Хил”, той трябва тихо да помоли лидерите на демократите на Конгреса да не налагат подобни санкции, които той не може да отмени с президентското си решение.
Второ, САЩ не се нуждаят от гръмкия успех на Русия в историята на „СП-2“. Не става дума само за изграждане на газопровод в Европа, а за победа на Москва над Вашингтон. За проявената политическа воля и постоянство, които помогнаха на Русия да осъществи сериозен геополитически проект против волята и съпротивата на великата суперсила. В резултат се създава прецедент - един вид пропуск на Акела. А другите страни, виждайки, че упоритостта на Русия ѝ е донесла победа, могат да защитават интересите си много по-силно срещу потенциалния американски натиск. Затова санкции са необходими постфактум, след завършване на строителството на тръбата - не за да се спре вече завършен проект, а за да се накажат фирмите за участие в него. Така всяка друга компания, която иска да участва в проекти, които са неприятни за Америка, да разбере, че отказът на САЩ да наложи санкции за това участие тук и сега не означава, че Америка няма да ги наложи по-късно.
Що се отнася до участието на САЩ в забавянето на сертифицирането на СП-2, то и тук всичко е очевидно. Америка не може да спре самото сертифициране (тъй както не може да спре строителството) - но може да гарантира, че сертифицирането е завършено, след като Путин и Байдън постигнат някои компромисни решения в преговорите си. И причината не е само, че сертификатът на СП-2 ще бъде разменна монета в тези преговори. Съединените щати ще декларират, че успешното преминаване на всички бюрократични процедури от "Северен поток-2" е станало възможно само защото Америка е свалила всички възражения. Да, това е подобно на разрешението на фараона на слънцето да изгрее на изток – но тук вече говорим за професионализма и качеството на американската пропаганда. И САЩ все пак нямат други възможности да минимизират щетите за американската глобална стратегия от руската победа.
Така в международните отношения понякога е полезно да се изиграва абсолютно безнадеждна игра до край. По-късно ще бъде по-лесно да играете в други партии.
