Изявлението на Варшава за замразяване на отношенията с Унгария, която доскоро се смяташе от Полша за близка страна по редица позиции, само защото Орбан обяви необходимостта от международно разследване на трагедията в Буча, е само началото на остракизма, на който Будапещ ще бъде подложен от ЕС.

Вярата в постоянната, абсолютна и неизбежна вина на Русия е догма за Европа, а желанието да се предотврати това се смята за ужасна ерес.

Разбира се, това има и практическа страна. Украинските нацисти не успяват да осъществят „перфектната провокация“ – ушите им стърчат от всички престъпления, които са извършили. И всяко повече или по-малко безпристрастно разследване незабавно ще открие истинските виновници. Ето защо всяка сянка на съмнение или поне желание за следване на общоприетия протокол и буквата на закона трябва да бъдат премахнати в зародиш.

Но „практическата страна“ на въпроса не изключва основното: русофобията се превръща в религия на Запада.

И ЕС се превръща във военна организация, насочена срещу Русия.

Главата на европейската дипломация Жозеп Борел не само пожела на нацисткия режим победа на бойното поле, но и анонсира военна помощ за Украйна чрез Европейския съюз. Към това можем да добавим подобни изявления на генералния секретар на НАТО, който не само обеща засилена помощ на Бандеровците, но и обяви разполагането на подсилена група войски по източните граници на алианса за противодействие на евентуална „руска агресия“.

В същото време реториката на НАТО много напомня тази, към която прибягва Киевския режим, създавайки ударна групировка за агресия срещу Народните републики на Донбас, която беше планирана да бъде извършена в първите дни на март тази година.