Патрик Уинтур
В игра на дипломатическа котка и мишка Русия и Западът измислят подобни, макар и съревноваващи се идеи, за това как крайно необходимото зърно на Украйна може да получи безопасно преминаване през Черно море към световните пазари. Те също се надпреварват да спечелят битката за световното мнение, ако плановете се сринат.
И двете страни са ангажирани дипломатически в Африка и Близкия изток, опитвайки се да представят противника си като виновник за спираловидния ръст на цени на храните и торовете. Русия и Украйна изнасят повече от една четвърт от световната пшеница, докато Русия е най-големият износител на торове в света. Индексът на цените на Световната банка за торовете се повиши с близо 10% през първото тримесечие на 2022 г., до най-висока стойност за всички времена в номинално изражение.
Изоставането на Украйна с 20 милиона тона зърно трябва да бъде изнесено бързо, за да се избегне по-нататъшна експлозия на цените на храните, както и да се запази следващата украинска реколта, която в момента не може да бъде изпратена до вече пълните складове. Това не е възможно поради руската военноморска блокада на черноморското пристанище Одеса и украинските плаващи мини, поставени, за да блокират пристанището от руска атака. Русия, в замяна на вдигане на блокадата, иска да бъдат премахнати всички санкции за нейните доставки и продукти за торове. Въпросът е дали има сделка за сключване.
В това, което започва да изглежда като основен план, руският външен министър Сергей Лавров се съгласи да се срещне с турския президент Реджеп Тайип Ердоган, но не преди 8 юни, за предложенията Турция да разминира Одеса и след това да ескортира зърното с кораби до Босфора по морски коридор. Ердоган разговаря с Владимир Путин за предложението и според турския прочит Путин е бил готов да сътрудничи при някои условия.
Турция, чрез конвенцията от Монтрьо от 1936 г., е арбитър на морския трафик във - и извън Черно море и оправдава отказа си като член на НАТО да наложи санкции на Русия, като посочва тази уникална роля.
В рамките на Европа италианският министър-председател Марио Драги пое практическата инициатива, като обсъди въпроса първо с Джо Байдън преди две седмици, след което миналата седмица проведе разговори с Владимир Зеленски, след това с Путин и след това отново със Зеленски. Италия и Обединеното кралство предложиха да предприемат операцията по разминиране, нещо, което може да отнеме две седмици, но Турция може да е предпочитаният избор на Русия за изпълнение на тази опасна задача.
Според Драги Путин е посочил, че ще отвори достъп до Одеса, при условие че могат да бъдат направени валидни проверки, за да се гарантира, че корабите за зърно не превозват оръжия за използване от Украйна. Съществуват и нерешени въпроси относно националността на корабите, ескортиращи конвоя, и техните условия за ангажимент, ако бъдат заплашени от Русия.
Според Москва Путин отбелязва „готовността на руската страна" да улесни безпрепятствения морски транзит на стоки в координация с турските партньори. Но Русия също така иска в замяна отмяна на западните санкции срещу руските торове, нещо, което Драги казва, че също е поискано от ЕС от Африка и изисква втори поглед.
САЩ също показват известна гъвкавост и са готови да дадат „успокоителни писма" на корабните и застрахователните компании, за да помогнат за улесняване на износа на руско зърно и торове. Твърди се, че руското зърно и торове не са под санкции на Министерството на финансите на САЩ".
Една от възможностите е и Ребека Гринспан, високопоставен служител на ООН – наскоро в Москва за разговори по въпроса. Тя може да помогне в преговорите за проекторезолюция на Съвета за сигурност, подкрепяща хуманитарния коридор, идея, подкрепена от френския президент Еманюел Макрон.
Но генерал Марк Мили, председателят на Обединения началник-щаб на САЩ, направи предпазлива бележка в Лондон във вторник, като каза: „Отварянето на тези морски пътища ще изисква много значителни военни усилия. Ако политиците изберат това, „това ще бъде високорискова военна операция, която ще изисква значителни усилия", каза той.
Ако нито една от опциите за морски маршрут не сработи, единствената алтернатива е да се засили използването на съществуващи и много по-скъпи маршрути, които превозват зърно с камиони през Полша до балтийско и полско пристанище или на шлепове по река Днепър до румънски пристанища и накрая с влак до Полша. Вариантът за превоз на зърно с влак през Беларус изглежда невъзможен поради исканията на Минск за премахване на санкциите срещу поташ.