Американските компании не могат да спечелят културната война в страната

Американските компании не могат да спечелят културната война в страната

По стандартите на съвременните активистки кампании това беше незначително съобщение за пресата в САЩ. Групата за расова справедливост „Цвят на промяната“ наскоро направи изявление, в което настоява компаниите да спрат да финансират политици, които ограничават достъпа на жените до аборти, пише за Financial Times Андрю Еджклиф-Джонсън.

„Цвят на промяната“ далеч не е първата прогресивна организация, която обвинява бизнеса в лицемерие заради това, че позволява посегателства срещу репродуктивните права, като същевременно предлага да покрие пътните разходи за служители, нуждаещи се от медицинска процедура извън техния щат, след като Върховният съд през юни отне конституционното им право на прекратяване на бременността (доста щати автоматично активираха забраната на тяхна територия – бел. прев.)  

Поразителното в петицията на организацията обаче беше, че много от тези компании са едновременно атакувани и отдясно. Консерваторите в щатите, контролирани от републиканците, заплашиха да прекратят договорите с фирми като Citigroup, които според тях помагат на жените да прекъсват бременността си.

Бизнес лидерите все по-често се оказват в подобна губеща позиция между чука и наковалнята по теми, които никога не са искали да обсъждат, след като въпросите на културната война започват да доминират в американския политическия дискурс.

Disney беше най-видимата мишена, атакувана от губернатора на Флорида Рон ДеСантис, след като натискът от страна на служителите я накара да осъди плана на щата да ограничи обсъждането на сексуалността или половата идентичност в началните училища.

Но примерите на бизнеси, въвлечени в културните войни, се увеличават. Apple и други са на нож с губернатора на Тексас Грег Абът относно заповед, която приравнява установяващата пола медицинска намеса при интерсексуални непълнолетни на насилие върху деца. Западна Вирджиния предупреди, че може да спре да прави бизнес с компании, включително BlackRock и JPMorgan Chase, заради предполагаемия им „бойкот“ на изкопаемите горива.

И докато демократите обвиняват корпоративните печалби и високото заплащане на бизнес ръководителите за инфлацията, републиканците нарекоха дори Американската търговска камара, надеждно защитаваща свободния пазар, „алармистка“ – същият етикет, който сега прилагат към корпорации, които говорят открито по проблемите на устойчивото развитие или социалната справедливост.

Идеята, че корпоративните ръководители трябва да заемат позиции по спорни въпроси, вариращи от имиграцията до ваксинацията, се нормализира. Една професионална група на бизнес лидери, World 50, съобщи неотдавна, че 95 процента от нейните членове смятат, че натискът да се прави това е нараснал през последните три години. Сега обаче виждаме обратна реакция на бизнес активизма, задълбочаващо се подозрение към корпоративните пари в политиката и промяна в политическия дебат.

Американските компании в продължение на десетилетия издаваха чекове на политици и от двете основни партии, за да си купуват достъп и да прокарват интересите си, отбелязва Джо Замит-Лучия, автор на „Новият политически капитализъм“. Но той добавя: „Нещата, които са от значение за личния интерес на бизнеса, сега са добавъчни на културните войни. Така че може да купувате достъп, но достъп до какво?... Никой не иска да харчи 10 милиона долара, за да си купи достъп до участие в дебата за абортите“.

 

Вместо да си осигури влияние върху тези, които са на власт, бизнесът се превръща в „политическо прокси“, предупреждава професорът по мениджмънт от Columbia University Ванеса Бурбано: полезна опора за воúните на културния фронт, които се стремят да зарадват тълпата. Може би понеже изследването на Бурбано сочи, че публичните изявления на компаниите по поляризиращи политически теми са склонни да генерират повече обратна реакция, отколкото одобрение, някои бизнес лидери сега се чудят дали да не се снишат.

Членовете на директорски бордове казват, че „може би трябва да се оттеглим“, коментира Джони Тейлър-младши, главен изпълнителен директор на Обществото за управление на човешките ресурси: „След инцидента с Disney все повече и повече изпълнителни директори се връщат към начина, по който беше преди”.

Показателно е, че само една десета от големите американски компании направиха публично изявление след решението на Върховния съд против абортите, според данни на Conference Board; повечето предпочетоха тихомълком да коригират своите здравни обезщетения. Пол Уошингтън, който ръководи свой ESG център, твърди, че компаниите трябва да се фокусират повече върху „жизненоважните въпроси за икономическата справедливост и сигурност“.

Но простото пускане на по-малко прессъобщения няма да гарантира спокоен живот: бизнес лидерите също трябва да се замислят добре върху твърдението на активистите, че тяхното финансиране е позволило стил на политика, който много редови корпоративни ръководители насаме не одобряват.

„Ако тези компании искат да спрат да бъдат политически боксови круши, те трябва да приведат политическите си дарения в съответствие със заявените от тях ценности“, твърди Евън Фийни, заместник директор за кампаниите в „Цвят на промяната“. Твърде често, посочва той, „има разминаване, когато компаниите казват, че подкрепят достъпа до аборти или демокрацията, но финансират кандидати, които се противопоставят на тези ценности“.

Скорошни проучвания показват, че дори републиканците са по-загрижени за корпоративното влияние, корумпиращо политиката, отколкото за компаниите, заемащи „алармистки“ позиции. Това предполага, че главните изпълнителни директори може да имат по-малко за губене като ограничават политическите си дарения, отколкото като поддържат навици за харчене, които им носят повече проблеми, отколкото влияние.

С приближаването на ожесточени междинни избори този ноември (за Конгрес и частично за Сенат) и отново през 2024 г. (президентски – бел. прев.) би било наивно да се мисли, че културните войни на Америка ще отшумят скоро - или че корпорациите могат да ги спечелят.

Но навигирането ще изисква нови политически умения от бизнес лидерите, различен подход към парите, които харчат за политика, и ново мислене за това какво да изискват в замяна.

 

 

Станете почитател на Класа