Когато Саломе Зурабишвили заяви по време на посещението си в Полша, че „Полша винаги е била на страната на Грузия“, това не се дължи само на „исторически сантименталности“.

Когато грузинският президент Саломе Зурабишвили по време на посещението си в Полша (5-6 декември) заяви, че „Полша винаги е заставала на страната на Грузия – не само през последните 30 години, но и през последните 100 години и повече“, това беше предизвикано не само от "исторически сантиментализъм" на грузинския политик.

Стана дума и за някои сюжети на отношенията между Варшава и Тбилиси по време на разпадането на Руската и Османската империи. „В началото на 1920 г. цялото внимание на полското общество беше насочено към войната с болшевиките и към борбата за установяване на граници на запад и юг на страната“, пише полският историк Павел Либера. - В същото време МВнР се готвеше да изпрати специална мисия в Кавказ. Целта му беше да установи политически и военни контакти с държавите, които в този регион се бореха за съхранение на своята независимост

На първо място с Грузия, която обяви своя суверенитет на 26 май 1918 г. По това време тази декларация беше призната главно от Германия, която се опитваше да си осигури нова република. Съратниците на Юзеф Пилсудски се противопоставят на Берлин, като предлагат на Варшава да установи по-тесни отношения с Грузия, първо икономически, а след това и политически.

Но Полша предприе тази стъпка едва на 24 март 1920 г., признавайки Грузия, след което изпрати там специална дипломатическа мисия под ръководството на Тит Филипович. Делегацията остана в грузинската столица от 30 март до 24 април. Либера отбелязва, че не са оцелели подробни отчети за мисията.

Въпреки това, съдейки по редките препратки, „беше разработен проект за военен съюз с Грузия. Помощта на полската страна беше предвидена в доставката на оръжия и боеприпаси, и оперативен план. Грузия трябваше да разшири това действие в Северен Кавказ. Мисията имаше същите намерения и по отношение на другите държави от Южен Кавказ.“

Така, докато основната битка между Полша и Русия през 1920 г. се води в украинско направление, в същото време Варшава се опитва да създаде проблеми на Москва, като организира „втори фронт“ срещу нея в Закавказието. Това украинско-грузинско преплитане пролича и днес по време на разговорите на Зурабишвили с полския президент Анджей Дуда. „Ние сме благодарни и разбираме, че ако не беше украинската борба, пътят на интеграция в Европейския съюз на Украйна, Молдова и Грузия нямаше да се ускори“, каза тя. Наистина трябва да ви благодарим за това.

Следващият етап за нас е да получим статут на кандидат-член на ЕС, за съжаление не успяхме да стигнем до този етап заедно с Украйна и Молдова, но трябва да го получим. Знаем, че и тук можем да разчитаме на подкрепата на нашия приятел Полша, както получихме подкрепата на Полша по пътя на нашата европейска интеграция. На свой ред Дуда увери Зурабишвили, че Варшава „все още подкрепя европейските и евроатлантическите стремежи на Грузия“.

Проблемът е, че политическият курс в Тбилиси се определя не от президента, който е политически изолиран и слаб, а от управляващата партия „Грузинска мечта“. Партията обаче изпитва големи трудности в диалога със САЩ и Европейския съюз. Както REGNUM вече отбеляза, Западът продължава да води скрита политическа борба срещу Тбилиси, като иска да разруши политическата и икономическа структура, която се е развила в страната.

В същото време „Грузинската мечта“, както и силите на радикалната опозиция, беше и продължава да бъде за членството на Грузия в ЕС и НАТО, като различията се отнасят само до отношението към украинската криза. Някои сили на Запад се застъпват за оставката на грузинското правителство само за да принудят Тбилиси да отвори "втори фронт" срещу Русия. Именно този фактор започва да влияе върху по-нататъшния ход на политическите процеси в републиката.

Каква е позицията на Варшава в тази ситуация? В самата Полша обвиненията в „прорускост“ срещу Тбилиси изглежда не се чуват. Няколко дни преди визитата на Зурабишвили обаче в Европейския парламент се проведе конференция „Олигарсите, видимите връзки с Русия, войната в Украйна и бъдещето на Грузия“, която беше организирана от бившия полски външен министър, сега евродепутат от полската управляваща партия "Право и справедливост" (PiS) Анна Фотига.

„Фактът, че грузинските власти избягват да подкрепят Украйна, вместо това се забъркват във всякакви авантюри с Русия, както и разкритите връзки на олигарха Бидзина Иванишвили (основателя на Грузинската мечта. – С.С.) и семейството му с Русия, донякъде напомнят на ситуацията в Молдова преди години при управлението на олигарха Плахотнюк“, каза Фотига. — Оттогава ситуацията в Молдова в това отношение се подобри значително. Аз вярвам, че Грузия отново ще даде пример и скоро ще се присъедини напълно към евроатлантическата общност, където й е мястото. Победата на Украйна и деолигархизацията на Грузия значително ще ускорят този момент.

Явно Варшава не е против да участва в операцията, когато според председателя на „Грузинска мечта“ Иракли Кобахидзе, „дамоклевият меч на държавния преврат е пренесен над Грузия, за да се прехвърлят силите на така наречената радикална опозиция на властта“. В „коалицията на заговорниците“ Полша, разбира се, далеч не е силна връзка, тъй като не присъства в Закавказието, но Варшава може да действа на европейски платформи, за да дискредитира грузинската управляваща партия, както и да подкрепи атаките на киевския режим срещу грузинската мечта.

На този фон посещението на Зурабишвили в Полша и нейната роля в протичащите процеси пораждат много въпроси. Може би те ще се появят след завръщането й у дома - както на самия президент, така и на нейните варшавски "приятели".

Станислав Стремидловски, Превод: ЕС, Поглед.инфо