Дженифър Ранкин
На пръв поглед изглежда, че Белгия е намерила отговора на кризата с разходите за живот, която обхваща Европа. В тази просперираща страна, където профсъюзите остават относително мощни, заплатите, пенсиите и обезщетенията се повишават автоматично в съответствие с инфлацията.
Много правителства изоставиха подобни политики след шоковете в цените на петрола през 70-те години, но Белгия продължи да защитава заплатите на работниците по този начин. Люксембург е единствената друга европейска страна, която все още обвързва напълно заплатите с цените, въпреки че няколко други държави имат по-ограничени политики за индексиране.
Експерт по човешки ресурси в SD Worx, прогнозира „цунами от индексиране" в резултат на високата инфлация, която достигна 12,27% в Белгия през октомври, най-високият процент от 1975 г. По-голямата част от белгийските работници са защитени и въпреки това индексирането не е облекчило притесненията на всички относно разходите за живот.
Аби-Гаел Урбен, 31-годишна чистачка, която отглежда четири деца в бившия миньорски град Шарлероа, казва, че обикаля рафтовете на супермаркетите за специални оферти и е намалила отоплението си до три часа на ден, но все още й е трудно да свързва двата края. „Всеки ден си мисля: ще имам ли достатъчно пари, за да нахраня децата си в края на месеца?. Още дори не сме в отрицателните температури. Как ще се справим през пълната зима?"
Тя далеч не е сама: 73% от белгийците смятат, че автоматичното индексиране не е достатъчно да компенсира по-високите цени, според проучване на Ipsos за Le Soir, а над две трети казаха, че тяхната покупателна способност е намаляла през последната година.
Анализаторите казват, че песимистичната гледна точка в проучването, може да отразява изоставане в увеличението на заплатите. Докато някои служители, като тези в газовия и електрическия сектор, получават увеличение на заплатата месец след като инфлацията достигне определен праг, други трябва да изчакат до началото на новата година. Индексацията също така изключва „нездравословните" стоки, като бензин, цигари и алкохол.
Най-големият проблем може би е, че цените на енергията се покачват много по-бързо от общата инфлация: цената на природния газ е била с 64% по-висока през ноември 2022 г., отколкото през същия месец на предходната година, докато електроенергията е нараснала с 42%. „Респондентите в проучването са прави в смисъл, че автоматичната индексация не е ефективна да ги защити от покачването на цените и произтичащия от това спад в покупателната способност", каза Филип Ледент, икономист в ING, пред Le Soir.
Синдикатите са разгневени от предложението на белгийското правителство за нулево увеличение на реалните заплати. Съгласно белгийското законодателство федералното правителство предлага реални нива на заплатите (извън индексираните увеличения) и може да издаде закони за прилагане на ставката, ако работодателите и синдикатите не успеят да постигнат съгласие по неговите предложения. Правителствени източници смятат, че перспективата шефовете и синдикатите да се споразумеят за нулево увеличение на заплатите вероятно не съществува и очакват да въведат законово ограничение на заплатите преди края на годината.
Синдикатите вече организираха две общи стачки през 2022 г. и планират големи демонстрации на 16 декември. Те възразяват срещу закон от 1996 г. за нормите на заплатите, който ограничава обхвата на реалните увеличения на заплатите, като ги сравнява с Франция, Германия и Холандия.
Междувременно белгийските работодатели призовават за замразяване на автоматичната индексация с аргумента, че политиката ги поставя в неравностойно положение спрямо съседите които не са изправени пред автоматично увеличение на техните сметки за заплати. Без промени в индексирането „белгийската икономика ще се забие в стената", каза Федерацията на белгийските предприятия през юни. Фирмите биха забавили инвестициите, докато страната рискува спирала на заплатите и цените, която ускорява инфлацията, твърди FEB.
„Всеки ден това е постоянен стрес и страх в стомаха ми", казва Урбен.