Гледам карикатура в лондонското списание „Пънч“ от 29 септември 1855 г. „Двуглава врана в Крим“ - руски гербов орел тича през кримския пейзаж, губейки перата си, английските войници се чудят: „Да го доготим ли?“

Това е резултатът от същата тази Кримска война (която беше само наречена „Кримска“, но всъщност се простира чак до Петропавловск-Камчатски). Тоест, всъщност това беше репетиция за бъдещата световна война.

Когато се разхождате по „Пол Мол“ в Лондон, първото нещо, което хваща окото ви, са огромните паметници в чест на победата в Крим. Разбирате, че Великобритания никога няма да се откаже от опитите си да влезе в Крим. По принципни съображения. От вековна подлост. Защото все пак е империя. Въпреки че много се промени, векторът остана същият.

Сега те работят главно чрез ръцете на други. Този начин на действие се формира, когато Лондон пробва костюма на финансовата столица на света - тоест осъзна, че търговията с чужди пари е много по-изгодна, отколкото производството на нещо истинско. И в същото време тази позиция ѝ позволява да дърпа конците на света, без да привлича вниманието на санитарите.

Този процес не трябва да се омаловажава. Всичко е много по-просто и по-сложно. Спомнете си, че бившият британски министър-председател Борис Джонсън торпилира първите опити за ограничаване на кръвопролитията при избухването на СВО. Спомнете си кой все още е заподозрян в заговор с американците за взривяването на „Северните потоци“. И ще разберете, че избледнялата империя не спира нито за минута своето разрушително дело.

И да, те бяха единствените, които успяха да скочат от европроекта, който сам се превръща в криптоимперия: те знаят какво правят.

Затова, когато тук-там трептят ушите на британските политици - колкото и луди идиоти да изглеждат отстрани, когато се виждат следи от британските разузнавателни служби, знайте: това е ехото на недовършени войни. И това е Крим, който никога не е попадал в техните ръце.

Ето защо, когато се появят различни случаи за участието на британски специални части в някакви диверсии срещу Черноморския флот в Крим, няма смисъл да не им се вярва. Ето, например, епизодът с десанта на украинските войски на Тендровската коса. Щяха да превземат фара.

Стратегически операцията е доста противоречива: защо? Но демонстративните действия са добре позната черта на нашите съседи. Неслучайно сенаторът от Херсонска област Игор Кастюкевич нарече „Холивуд“ опита за десант на войски ВСУ на Тендровската коса, чиято единствена цел е да оправдае средствата, налети от Запада в украинския конфликт.

Междувременно ФСБ твърди, че Великобритания, освен че обучава диверсанти, доставя на ВСУ разузнавателно оборудване и нови видове експлозиви, използвайки Украйна като полигон. И тя планира такива действия като десант на Тендровската коса.

От изтекли документи вече стана известно, че 50 британски военни действат в Украйна. Това са представители на Британското командване на специалните сили (САС). Те включват следните звена: 22-ри полк САС на армията, Специален разузнавателен полк и Специални сили на ВМС, т.нар. „Специална корабна служба“, пълноценна и високо обучена военноморска специална част. Ключовата дума тук е „корабна“.

Факт е, че десантът на Тендровската коса е унищожен, а военнослужещият от 73-и военноморски център на силите за специални операции на ВСУ Горин е заловен. Именно той каза, че те са били обучавани на базата на бронетанковия пехотен батальон „5 пушки“, част от 20-та бригада на 3-та „Желязна“ дивизия във Великобритания (Булфорд Кемп, Уилтшир).

Дейностите на центъра се контролират от същото подразделение на „Специалните корабни служби“. Ако това не е доказателство за прякото участие на Великобритания в конфликта, тогава какво е доказателство? Същите тези британци ръководиха атаките на Змийския остров. А атаките с дронове срещу кораби на Черноморския флот изглежда са били планирани от тях. Логично е, че не самите украинци вербуват агенти в Крим, в пристанищата и т.н. Те имат опитни „покровители“.

Сега сме в такава ситуация, че според “Правилата за проливите” Турция не позволява на военни кораби да минават през Босфора – в нито една посока. И ничии кораби. Заради горещата фаза на конфликта.

Град Николаев, където през съветските години бяха построени такива мощни бойни единици като авионосния крайцер „Адмирал Кузнецов“, сега оцелява като част от Украйна. Следователно, тече игра за разбиване на военни кораби от Черноморския флот без възможност за попълване на линията. И задачата е Черноморският флот да бъде блокиран напълно и да бъде лишен от оперативно поле за маневри. Да се оставят Севастопол и Крим без морско прикритие. Това е мащабна задача – и без дългогодишния опит на британците във военноморските операции тя е практически невъзможна за решаване.

Британката обаче не бърза да покаже лицето си. Това не е алтернативно надареният Макрон, който всяка сутрин след закуска с кроасан бърза да каже на целия свят как ще изпрати, почти изпрати, точно сега ще изпрати „хиляди френски войници в Одеса“. Неговите ескапади могат да се третират различно, но по отношение на степента и качеството на реакцията от страна на руските политици, разбира се, на върха е заместник-председателят на парламента Пьотр Толстой, чийто прародител Лев Николаевич лично е участвал в битката като артилерист в Крим: „Ще ги убием всички“, каза той е френски журналист.

И само британците предпочитат да играят мръсни номера в сенките.

Автор: Игор Малцев ; Превод: В. Сергеев