По всичко изглежда, че Гърция ще получи нов пакет със спасителна помощ. Той, разбира се, няма да реши проблемите на валутното обединение. Истинската заплаха за еврото обаче не е в това, че някоя слаба периферна страна като Гърция може да излезе от обединението в опит да девалвира валутата и да си върне конкурентоспособността. Истинската опасност е в евентуалното желание на Германия да се оттегли. Поводите й за подобна стъпка нарастват с всеки нов спасителен пакет. Берлин може да направи едно просто изчисление и да заключи, че оттеглянето от съюза ще му излезе по-евтино от нескончаемите жертви, които ще дава за спасяване на еврото.

Три основни проблема

Гърция, Португалия, Ирландия и Испания се озоваха в това блато по различни пътища, но в момента поне споделят трите проблема, които притесняват останалите им европартньори.
Първо, комбинацията от неизплатени задължения и бъдещи дефицити навежда пазарите на тревожната мисъл, че е възможно да не покрият пълните плащания по дълговете си. Затова и официалните власти – посредством ЕЦБ, ЕС и МВФ – създават помощни механизми, които предлагат финансиране при лихви под пазарните в замяна на обещание от получилите го, че ще сложат в ред фискалните си дела (за да бъдем честни, Испания все още не е прибягвала до тези механизми).
Второ, перспективата за растежа във всяка от затруднените еврочленки е доста мрачна, с висока безработица, която се очаква да се увеличава. Лекарствата, предложени досега (в различна степен за различните страни), са в пълно противоречие с обичайните социални защити, обещавани от държавата. Предвид отслабналите перспективи за растежа ангажиментите за повишаване на данъчните постъпления и намаляване на разходите може да се окажат непостижими в политически план.
Трето, всичките четири страни ще бъдат много по-конкурентоспособни в краткосрочен план, ако обменните им курсове спрямо основните европейски търговски партньори биха могли да се понижат значително. При липсата на възможност за такава мярка ще са необходими сериозни съкращения на заплатите и значителен подем на производителността, за да станат стоките им по-конкурентоспособни. При всички случаи ще са необходими много по-трудни реформи, но засега няма признаци, че властите са в състояние да ги наложат на гражданите, докато икономиките буксуват в стагнация.
Обезценяването на валутите, което ще последва след напускането на еврозоната, ще наложи и наказателни разходи върху останалите. Банките в тези страни ще имат задължения в евро, които няма да са в състояние да изпълнят. Ако една страна се откаже от еврото, тя ще трябва да напусне и Европейския съюз според правилата на Европейския договор. В най-лошия случай оставащите във валутното обединение може да въведат мита, с които да противостоят на конкурентните предимства на девалвацията и да отменят правата, свързани с членството в ЕС, например достъпа на гражданите на напускащите еврозоната до пазара на труда на ЕС.
Комбинацията от тези предизвикателства означава, че слабите страни трябва да се готвят за продължителна битка за съживяване на растежа и спазване на фискалните обещания. Но никак не е сигурно, че гражданите им ще приемат трудните реформи. Ако тези усилия се провалят, по-силните страни начело с Германия ще трябва или да осигурят средства, за да покрият плащанията по дълговете на затруднените си партньори, или да им позволят да просрочат задълженията си. Подобно кредитно събитие обаче, особено в случая на Испания, ще застраши германските и френските банки, които са натрупали в портфейлите си сериозно количество дълг на тези страни. Германия по-скоро би продължила спасенията, отколкото да позволи подобно нещо да се случи.
За съжаление, дори ако страна като Гърция намали значително дълга си, проблемите отново ще се появят, ако конкурентоспособността й не се възстанови (Ирландия може би е в различна позиция). Съществува и риск вторият пакет спасителна помощ за Гърция да разколебае ангажимента към реформите на други затруднени държави. Защо трябва испанците да търпят последствията от наказателните корекции, ако гърците бъдат пощадени? Това създава потенциална възможност за още искания за помощ, нищо, че тези, които я дават, вече започват да се уморяват. Търпението на германските данъкоплатци може да се изчерпи и те да откажат да плащат сметките на другите.
В такъв случай германците може да поискат да сключат „велика сделка“ и да създадат нова валута в съюз с още няколко държави като Холандия, Австрия и Финландия. Те ще обявят, че всички задължения между техните граждани ще бъдат деноминирани в собствената им валута, супереврото, което ще бъде управлявано от Bundesbank. Супереврото първоначално ще се търгува за 1,3 евро, за да подготви почвата за бум на износа на страните, които продължават да използват еврото. Това ще позволи на останалите членове на еврозоната да възстановят конкурентоспособността си, без да е необходимо финансовите им системи да фалират. И ще позволи на Германия да лансира плана като спасяване на Европа, без да се разпада ЕС.

Практически предизвикателства

Недостатъкът на този сценарий е, че някои банки в германския блок вероятно ще фалират, тъй като част от активите им все още ще са деноминирани в евро и вероятно няма да могат да извършат плащанията на германските си вложители и други държатели на германски дълг, на които ще им бъде обещано суперевро (плащанията на чуждестранните вложители ще бъдат в евро). Хубавото е, че така ще се извърши окончателна рекапитализация на финансовия отрасъл на германския блок, която е истинската причина за спасителните кредити. А след като изплатят еднократната такса за излизане от еврозоната, страните, използващи супереврото, вече няма да бъдат задължени да спасяват бившите си партньори.
Този план е изправен пред практически предизвикателства. Той работи най-добре, когато се прилага непосредствено и неочаквано. Статутът на ЕЦБ ще пострада, както и балансът й. И макар че този изход не е приятен, той трябва да се сравни с други реалистични алтернативи за справяне с трите хронични проблема, пред които са изправени Ирландия, Гърция, Португалия и Испания. Няма причина, поради която европейският проект да не може да продължи с две валути. А недоволството на европейските граждани вероятно ще доведе именно до този резултат.