„Кога ще свърши дълговата криза в еврозоната и как ще узнаем, че е приключила?“, пита един читател, откровено объркан от всекидневните драматични развои на финансовата сапунена опера, която прилепи европейските инвеститори към екраните в последните 19 месеца и заплашваше да доведе до по-широк глобален крах.

Второ спасяване

Лидерите на Европейския съюз са толкова заети да строят защитни стени посред 17-членния валутен съюз и да спояват временни кръпки, за да предотвратят изненадващ срив, че неизменно отхвърлят дори мисълта, как в крайна сметка ще приключи историята.
Тази седмица лидерите на ЕС вероятно ще откупят още малко време, като одобрят втори спасителен пакет за Гърция само година след като ЕС и МВФ предоставиха на Атина първия помощен заем на стойност 100 млрд. евро.
Във Великобритания на Харълд Уилсън от 70-те години този подход бе познат като „закрепям някакси“. Европейският съюз предпочита да го облича във величави фрази като „цялостен пакет“ и „перманентен механизъм за разрешаване на кризи“. Но той определено не е решение.
Умората на спасителите обхваща все повече страни кредиторки от Северна Европа и особено Германия, Холандия, Финландия и Австрия, а умората от икономиите се разстила над Гърция.
И все пак всички сигнали сочат, че европейските лидери не са съвсем наясно какъв е крайният резултат, към който трябва да се стремят. Никой в Брюксел, Берлин или Франкфурт дори не се прави, че вярва, че новият пакет ще разреши проблема с нарастващите задължения на Гърция, които вече са 150% от годишния БВП и продължават да се качват.
И тъй като Атина няма да има достъп до капиталовите пазари в необозримото бъдеще (нещо, което трябваше да бъде предотвратено от първоначалния спасителен план), заемането от парите на европейските данъкоплатци, обвързано с условие за въвеждане на драконовски икономии, се възприема от Европа и Вашингтон като най-малко болезнената алтернатива.
„Трябва да спечелим време с новия пакет“, заяви германският министър на финансите Волфганг Шойбле пред скептично настроените германски парламентаристи, като обаче призна съмненията си относно възможностите на Гърция да изплати задълженията си.
По настояване на Германия частните притежатели на облигации вероятно ще бъдат принудени „доброволно“ да отложат падежа на притежавания от тях гръцки правителствен дълг до седем години. Две трети от тези пари може би ще дойдат от гръцки банки, които са изцяло зависими от подкрепата на Европа и нямат друг избор.

Все по-трудно плащане

Берлин настоява всички нови суверенни облигации, емитирани след 2013 г., да включват клауза, според която закупилите ги следва да споделят загубите в случай на просрочване. А това на свой ред ще направи завръщането на Гърция на капиталовите пазари още по-трудно от 2014 г.
В частни разговори най-оптимистично настроените европейски висши представители споделиха, че вторият спасителен пакет ще успее да удържи положението докъм средата на 2012 г. Песимистите обаче предупреждават, че тези пари ще стигнат едва до края на това лято.
„Нямаме гаранция, че след четири години няма пак да помагаме, заяви един министър от еврозоната, пожелал анонимност. Нямаме гаранция, че няма да трябва да помагаме и след седем години. За нас като министри е по-малко опасно да предоставим помощ преди банкрута, отколкото да действаме след банкрута.“
Въпреки верижните спасения обаче повечето икономисти вярват, че Гърция трябва да се готви за тежко преструктуриране на дълга в идните години, съпроводено от значителни загуби както за частните инвеститори, така и за данъкоплатците.
Да, посочва същият министър, никой не е обсъждал варианта за този банкрут на политическо равнище, защото тогава лидерите ще трябва да признаят, че са пропилели парите на данъкоплатците.
Следващата опасност вероятно се крие в гръцките банки. Трайното изтегляне на депозити може да се превърне в сериозен кръвоизлив, ако вложителите се паникьосат и решат да задържат парите си под матрака или да ги преместят в задгранични банки.
Друга опасност вече марширува по улиците, където спонтанният протест на младежите, вдъхновени от „Арабската пролет“, рискува да препъне премиера Георгиос Папандреу, който и без това трудно прокарва тежките икономии.

Операция от апендисит?

Гърция, Португалия и Ирландия заедно осигуряват едва шест процента от икономиката на еврозоната и само Гърция е застрашена от предстоящ банкрут.
Томас Майер, главен икономист в Deutsche Bank, сравнява ефекта от гръцката криза върху еврозоната с пристъп на апендисит – състоянието се изразява в силна болка, но обикновено е безобидно и операцията е бърза.
Въпреки това, ако възпаленият апендисит не се лекува решително и инфекцията се разпространи, може да се стигне до летален изход. Засега ЕС изглежда решен по-скоро да предписва на пациентите кошница с лекарства, отколкото да вземе скалпела и да се разправи с големия си дълг.
До 2014 г., когато ще изтече срокът на втория спасителен план, правителствата от еврозоната, МВФ и ЕЦБ ще държат голяма част от гръцкия дълг в обръщение.
Когато стигнат до тази точка обаче, ще им се наложи да избират между радикално отписване на дълг, от което ще пострадат собствените им данъкоплатци и инвеститори, или някаква форма на европейски взаимен дълг и емитиране на общ дълг от еврозоната.
До този момент Германия яростно отхвърляше подобно решение като „трансферен съюз“, в който фискално праведните трябва да плащат сметките на прахосниците.
След няколко години, най-вероятно някъде след изборите в Германия, това може да се превърне в най-малкото зло от всичките непривлекателни варианти за изход.
Простият отговор на въпроса на читателя е, че ще разберем, че кризата е свършила, когато узнаем кой ще купува гръцки облигации след 2013 г. Не изпитвайте големи надежди.