Американският президент Барак Обама се нагърбва с противоречиви икономически задачи през втория си мандат. Като всеки друг държавен глава, Обама използва церемонията по встъпването си в длъжност, за да изложи вижданията си за състоянието на САЩ и плановете си за развитие на страната. В случая е валидно и правилото, че по пътя към целите си държавният глава трябва да се справи и с политически, освен с икономически препятствия.
Бившият сенатор има амбициозна програма, която в съвкупността си е практически непостижима в днешните условия. Първостепенният стремеж на Обама е стимулиране на растежа, така че да се създават повече работни места. В същото време президентът ще е под натиск да ограничи държавните разходи, докато търси нови приходи, за да свие бюджетния дефицит. С просто око се вижда недостатъкът в този план. Въпреки твърденията на републиканците редуцирането на харчовете и вдигането на данъчните постъпления няма да дадат тласък на икономиката, а ще я забавят. Ако не вярвате, само погледнете Европа, която се намира в рецесия заради програмите си за строги икономии.
Тъй като президентът не може да размаха магическа пръчка и да премахне това несъответствие, принуден е да използва наличните инструменти. Няколко варианта са на разположение в условия като днешните. Единият е да се подобри потребителското доверие, така че хората да посегнат към портфейлите си и да увеличат разходите си. Друг е да бъдат създадени условия, при които бизнесът ще изпитва необходимостта да засили назначаването на кадри. Третата опция е да се намалят данъците и/или да се завишат държавните разходи, за да се инжектира покупателна способност в икономиката.
Доверието на бизнеса и потребителите бе ударено от продължаващата суматоха във Вашингтон. Макар че падането във фискалната пропаст в края на миналата година бе избегнато, политическата безизходица между президента и републиканците в Камарата на представителите взе своя дан. В близко бъдеще са заложени още три опасности – таванът на дълга, влизането в сила на планираните бюджетни икономии и финансирането на правителството. Междувременно острите политически разногласия остават – нещо, което Обама трябва да реши възможно най-бързо.
Що се отнася до фискалната политика, всеки опит от страна на президента да смъкне данъците и/или да засили разходите ще бъде посрещнат от силна опозиция от страна на републиканците в Конгреса. Мантрата им е „най-напред редуциране на дълга, а всичко останало после“. Дори и да се съгласят с понижението на някои данъци, със сигурност няма да гласуват за нещо, което дори бегло напомня на по-високи разходи – независимо че в минали периоди подобен метод в крайна сметка е произвеждал повече постъпления заради скока на растежа.
Опозиционната партия принуждава президента да погледне критично на програмите за подпомагане на възрастните хора, болните и бедните, които имат силен ефект върху държавните разходи, а оттам и дефицита. Президентът не може да оспори законите на икономиката, така че ще трябва да се придържа към утвърдените истини. Ако успее да убеди републиканците да възприемат неговия възглед, че социалните програми не спъват инициативата, а укрепват Америка, вторият му мандат ще е по-успешен от първия, поне що се отнася до икономиката.