Защо вълната от фалити е добра новина за САЩ?

„Американците са прочути със своята бизнес находчивост и предприемчив дух, но като цяло са смятани за лоши длъжници“, пише Алексис дьо Токвил, известен с анализите си на американското общество французин. Токвил прави наблюдението си през 1831 г. във връзка със забележителната честота, с която гражданите на страната изпадат във фалит.
Днес американската икономическа система, силно повлияна от разбирането, че провалът е неизбежен, макар и нежелан елемент от всяко бизнес начинание, прави това, което умее най-добре – обновява се. Фактът, че Европа очевидно не е способна на същото, би трябвало да гарантира ориентирането на инвестиционните потоци предимно към САЩ с времето. Въпреки че в момента еврото е предпочитано заради по-високите лихви в региона, бъдещето на долара е по-светло. Една от основните причини е, че американската икономика има по-добър механизъм за разчистване на дълговете си.
В сряда Патрик Донахю, изпълнителен директор на USPS, държавните пощи в САЩ, обяви специфични промени в графика за доставки, включително премахване на съботните пратки. Никой не иска да се озове в съда по обявяване в несъстоятелност (непосредствените последици са вредни както за длъжника, така и за кредитора), но бизнес сривовете и загубата на работни места са нещо естествено, така че натоварените американски съдилища осигуряват механизъм за прочистване на финансовата система. Държавата е на чисто, засегнатите страни продължават с живота си и опитват късмета си другаде.
През 2011 г. имаше 1,36 млн. банкрута на физически лица в САЩ, което означава по 450 на всеки 100 хил. души. Еквивалентни данни не са налични за еврозоната като цяло, но националната статистика показва, че регионът опрощава дългове с много по-бавно темпо. Данните на Creditreform, германска компания за управление на задължения, показват, че шест относително богати страни членки (Германия, Франция, Австрия, Финландия, Холандия и Испания) са със средно съотношение на индивидуалните процедури по несъстоятелност от 96 на 100 хил., под една четвърт от равнището в САЩ.
Убедително експозе на Габриеле Щайнхаузер и Матю Далтън от „Уолстрийт джърнъл“ описа миналата седмица предизвикателствата, с които се сблъскват европейците при разчистването на дълговете си. В Испания, където спукването на огромния жилищен балон и резкият скок на безработицата оставиха милиони собственици на жилища с ипотека над стойността на домовете им, няма механизъм за отчисляване на неизплатени задължения на физически лица. Поставени в трайно състояние на фалит, тези хора трудно могат да наемат апартамент или сключат договор с мобилен оператор, което в голяма степен обяснява защо през 2011 г. в Испания са започнати едва 999 процедури по обявяване в несъстоятелност.
В Ирландия, друга разтърсена от кризата членка на еврозоната с огромен брой разорени собственици на жилища, едва 30 души са подали документи за фалит през същата година. Логично е да се предположи, че мнозина са предпочели да не прибягват до тази мярка заради закона, според който дълговете се опрощават едва след 12 години, в които съдът се разпорежда с финансите на длъжника и налага почти целия разполагаем доход да бъде използван за удовлетворяване на кредиторите.
Задлъжнелите испанци и ирландци трябва да избират между две злини. Няма механизми за опрощаване на индивидуалните задължения, а правителствата са толкова ограничени от програмите за икономии, наложени от кредиторите им в ЕС, че държавните средства за социално подпомагане също се свиват. И така, докато американските домакинства използваха просрочията на ипотеки, за да редуцират общия размер на неизплатения си дълг с над $1 трлн. от началото на криза през 2008 г., задълженията на домакинствата в еврозоната изобщо не са намалели. Това означава, че на европейските потребители ще трябва много повече време, преди отново да започнат да харчат повече.

Станете почитател на Класа