Лидерите на страните от Европейския съюз (ЕС) постигнаха споразумение по седемгодишния бюджетен план, с което сложиха край на месеци разногласия как да бъдат разпределени средствата между земеделците, инвестиционната помощ за по-бедните членки и програмите за насърчаване на растежа и борба с безработицата, достигнала огромни размери в някои части на континента.
Новият финансов разчет ще изисква малко по-малко пари от правителствата на коригирана за ефекта на инфлацията база. Сделката е победа за държави като Великобритания и Холандия, които настояваха разходите на съюза да бъдат съобразени с икономиите, въвеждани от правителствата в собствените им финансови планове. Споразумението се нуждае от одобрението на Европейския парламент (ЕП), който бе за по-голям бюджет.
Лидерите бяха под засилен политически натиск по време на преговорите да ограничат разходите на Брюксел във време, когато държавните икономии и кризата в еврозоната тласнаха региона към рецесия и подхраниха нагласите срещу ЕС. „Просто не можехме да пренебрегнем изключително трудните икономически реалности в Европа“, заяви президентът на Европейския съвет Херман ван Ромпуй след изтощителната среща на върха. Сделката слага таван на съвкупните правителствени вноски в общия бюджет от €959,99 млрд., което е с €35 млрд. по-малко на реална база в сравнение с предишния седемгодишен разчет и под първоначално предложените от Европейската комисия (ЕК) €1,03 трлн. Същинските разходи на Брюксел ще бъдат ограничени до €908 млрд. (по-ниска сума, тъй като не всички програми за финансиране ще бъдат приключени през периода), при €943 млрд. за 2007-13 г. „Договорените равнища са под желаните от комисията предвид необходимостта от насърчаване на растежа и създаването на работни места в ЕС през следващите години“, заяви председателят на ЕК Жозе Мануел Барозу.
Новото споразумение ще наложи сериозни промени в приоритетните разходи на блока. По-малко пари ще бъдат отделени за директно субсидиране на земеделците (€277 млрд., сравнено с €337 млрд. при последния бюджет). В същото време финансирането на международни инфраструктурни проекти и програми за борба с младежката безработица ще нарасне с 37% на €126 млрд. Парите, предназначени за инвестиционни проекти в по-бедните региони на континента, ще паднат леко на €325 млрд.
Много от разногласията в продължилите цяло денонощие преговори бяха съсредоточени върху традиционно спорни въпроси, като специалните бюджетни отстъпки (плащания към по-богатите държави като компенсация за част от парите, които внасят в общата хазна). Във Великобритания и Холандия намаляването на връщаните пари е крайно чувствителна тема. Отстъпката за Обединеното кралство остана непроменена в последния бюджет, а холандският премиер Марк Рюте заяви, че страната му ще продължи да получава обратно около €1 млрд. годишно. Бюджетът на ЕС заема едва около 1% от брутния вътрешен продукт на блока, а подлежащите на обсъждане параметри бяха доста по-малки от това. Британският премиер Дейвид Камерън бе начело на кампанията за свиване на разходите, а лидерите на други нетни платци като Германия, Холандия и Швеция го подкрепиха по много въпроси. „Честно казано, ЕС не бива да остане встрани от натиска в региона за намаляване на харчовете, подобряване на ефективността и разумно изразходване на средствата“, заяви Камерън. От друга страна, засегнати от кризата членки като Гърция предупредиха, че оттеглянето на надеждни финансови потоци от ЕС може допълнително да срине икономиките им.
Разногласията в блока не бяха единствено между нетните платци и получатели. Имаше и по-мащабен дебат за начина, по който да бъдат изразходвани наличните средства, като северноевропейските държави, наред с ЕП и ЕК, се обявиха за увеличаване на парите за научноизследователска дейност, инфраструктура и други области, които могат да подпомогнат растежа. „Искаме съвременен бюджет на ЕС“, заяви председателят на ЕП Мартин Шулц. „Това обаче е най-назадничавата финансова рамка в историята на съюза.“ Той допълни, че законодателният орган е готов да блокира всяка спогодба, която не хареса.