Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив са свикнали с високи кредитни рейтинги. И нищо чудно предвид факта, че държат около една трета от доказаните петролни резерви в света и близо една пета от залежите на природен газ. Енергийните богатства на региона обаче прикриват редица слабости в местните икономики, политически системи и парични политики, твърдят анализаторите на Standard & Poor’s.
Абу Даби, Кувейт и Катар са с оценка АА от S&P, а Саудитска Арабия е с AA-, но рейтингите им вероятно щяха да са по-високи, ако имаха по-добре развити институции и по-гъвкави парични политики, се посочва в доклад на агенцията. Институционалните проблеми, посочени от S&P, включват „качеството на дебата за държавните мерки“, свободата на достъп до политическия живот, както и прозрачността при вземането на решения и надеждността на данните. Страните от Персийския залив не направиха никакви усилия за подобрение в тези насоки през последните години въпреки гражданските вълнения и управленските трусове, залели други части на Близкия изток.
Едно от притесненията при страните от Залива е постигането на по-добра прозрачност, що се отнася до чуждестранните активи, притежавани от мощните им суверенни инвестиционни фондове. Тревър Кълинан, един от авторите на доклада, казва: „Ключовият компонент са външните активи на тези фондове и Катар е ясен пример за ограничена прозрачност по стойността на държавните активи в чужбина. Уверени сме, че рейтингът е, какъвто трябва да бъде, предвид това, че правителството записва значителни излишъци вече много години наред. Имаме добри приблизителни данни, но би било от полза да разполагаме с повече информация.“
Тесните парични връзки на региона с американския долар са друг рисков фактор за рейтингите според S&P. Всички страни от Залива поддържат фиксирани валутни курсове спрямо долара с изключение на Кувейт, който обвързва динара си с валутна кошница. Това означава, че повечето членки на Съвета за сътрудничество в Персийския залив оставят Федералния резерв на САЩ да определя местните лихвени проценти и по този начин жертват способността си да използват паричната политика като средство за контрол на инфлацията. „Страните с по-гъвкав режим ще могат да включат в действие по-директни инструменти на паричната политика, за да повлияят на равнището на инфлацията при внезапен скок на цените“, казва Дима Джарданех, анализатор в S&P. „От началото на петролния бум има примери за драстичен ръст в потребителските цени в Залива.“ В резултат на високите равнища на спестявания и лесния достъп до финансиране пазарите на деноминирани в местна валута дългови инструменти не са особено развити, се посочва в доклада. Суверенните задължения обикновено са краткосрочни, което забави развитието на кривата на доходността, способна да привлече повече продажби на корпоративни облигации, като установи бенчмарк. Докато цените на енергията не паднат или производството не се забави, недостатъците на региона явно няма да играят голяма роля в определянето на рейтингите. Анализаторите на S&P оценяват ръста на реалния БВП за страните от Персийския залив на 5,2% за миналата година и изчисляват покачване от 4,6% през 2013 г. S&P има стабилна перспектива за рейтингите на всички страни от Залива.