Финансовият министър Симеон Дянков, който присъства на заседанието, обаче оспори методиката за оценка на ЕК и заяви, че „няма повод за притеснение“. По думите му анализът на Европейската комисия е основан на недобре разработена и донякъде грешна методика. Симеон Дянков твърди, че е „несериозен“ първият посочен риск за България - твърде бърз ръст на заплатите спрямо производителността на труда. „Този коментар толкова ми е смешен, че дори не го коментирам с тях и че всъщност нашите заплати се увеличават твърде бързо. Това няма как да го приема като сериозен коментар. Конвергенцията точно това означава - увеличаване на доходите“, каза Дянков.
Другата тревога на еврокомисията - за съотношението на привлечения у нас частен капитал спрямо брутния вътрешен продукт (БВП) не отчита, че сме от страните, които трябва да растат икономически по-бързо от средното за ЕС, отбеляза финансовият министър. „За такива държави като България във всеки учебник по макроикономика в първите две глави веднага се появява тезата, че за да растат по-бързо, трябва да привличат и повече капитали.“ Като привличаш повече капитал, показателят за съотношението към брутния вътрешен продукт би трябвало да е по-висок поне в първите 20 години, дава пример българският финансов министър.
Механизмът за ранно предупреждение не включва шестте страни, за които вече се прилагат програми за финансова помощ. България е в група от 14 държави с макроикономически дисбаланси и тази група е по-добрата, смята Симеон Дянков. Ние сме в група заедно с Холандия, с Великобритания, т.е. сме в добра група.
През март във всяка от страните, попаднали в обсега на механизма за ранно предупреждение, ще бъдат изпратени експерти от Еврокомисията. Така след сверяване на място на данните и методиките предстои нова оценка на макроикономическите рискове пред страната ни.
