Стана практика с турски пари да се прави протурска пропаганда у нас
Думата ми е за книгата „На крачка пред времето. Държавникът- реформатор Мидхат паша”на нашата историчка Теодора Бакърджиева, щедро субсидирана от Анкара и написана по поръчка на доскорошния турски консул в Бургас Сефа Юджер, известен с интереса си към вътрешните дела на България. Според признанието на авторката той я бил накарал да погледне на Мидхат паша с "нов поглед, като непредубедена европейка". За целта заедно с посланика на Турция у нас консулът Юджер издейства солидна субсидия от голямата турска банка "Зираат" за това луксозно скандално, антибългарско издание.
В уводните си, преливащи от възторг и благодарности към турските си работодатели думи, развълнуваната авторка споделя: "Благодаря на съдбата, която ме поведе по този път и ми позволи да съпреживея един ДОСТОЕН ЖИВОТ!". Да, драги читатели, не се чудете, тук не става дума за живота на Раковски, Ботев, Каравелов или Левски и на хилядите достойни българи, дали живота си за нашата свобода, а... за живота на един от най-опасните и коварни наши поробители - Мидхад паша, който, ако беше напълно успял с "реформите" си и с идеята си за уж "дуалистична държава", сигурно още щяхме да сме в границите на Турция!
И какво е целял всъщност този "велик и мъдър реформатор"? Чрез някои козметични промени да запази статуквото на варварската Османска империя и България да остане под робството - още някое и друго столетие, ако българите успеят се съхранят като народност след тези робски петстотин години. Наистина, коварен план целящ да се претопим сред многото народности в тази варварска империя, осакатила много народи и държави. За жалост, както твърди тази „историчка”, консервативните сили от Високата порта не са разбрали идеите на този „ реформатор” и след като го обвинили, че бил подготвял атентат срещу султана / колко жалко, че не успял! /, осъдили този „велик мъж” и го изпратили в изгнание в Анадола. Така благородният му план да удължи робството ни - не се осъществил!
Наистина, нещастна е нашата историческа съдба! Както писа забележителният български драматург Станислав Стратиев: "Ние сме без късмет, дори на поробител не случихме!".
Нашето петвековно, варварско, азиатско робство е без аналог в културна Европа. Повечето от европейските народи са били за по-дълго или за по-кратко време под нечие чуждо робство. Но когато Италия е била под австрийско робство, е имала Росини, Доницети и Верди, а Полша под руско - Мицкевич и Шопен, Чехия - Дворжак и Сметана. Толкова жестоко, примитивно, безпросветно и диво беше единствено нашето иго. То ни осакати за векове - промени съдбата ни, националния ни характер, замърси хубавия ни и звучен славянски език с турцизми, забави културното ни и икономическото ни развитие, нанесе непоправими поражения върху генофонда ни.
Карикатура на Мидхат паша от лондонското списание „Венити феър”
Тук ще отворя една скоба за неинформираните: при падането на България под робство българите са наброявали 2, 2 милиона, англичаните 3,3 милиона. През 1879 сме били едва 3,3 милиона, докато Англия е нараснала до 33 милиона. А сега колко щяхме да бъдем? Направете сами тази сметка, уважаеми читатели. А демографите твърдят, че ако не бе то, щяхме да сме от големите нации и сили на континента, с близо 60-милионно население. Да, нашата трагедия е била в това, че сме били поробени в един кризисен момент в историята ни от една силно военизирана държава с по-ниска степен на цивилизационно развитие, която е упражнявала цели пет века истински геноцид у нас. Геноцид, за който още не сме получили извинение от Анкара. Но думата ми е за друго, не за историята, която е факт. Въпросната нашенска историчка не пести хвалебствията си за турския държавник.
Без коментар – турска карта на България!
Да, той е направил много неща, доста е строил, реформирал, но за... Турската империя. А с българските борци за свобода и национална независимост се е разправял безмилостно, зверски и жестоко. След потушаването на бунтовете в Южна България през 1857 година започва възходящата му кариера, при която стига до поста губернатор или валия на Русенския вилает, заемащ цяла Северна България.
Цялата книга, луксозно издадена, с немалък обем, близо 300 страници, е едно "похвално слово", една възторжена ода за този турски поробител, убиеца на Стефан Караджа и на много достойни българи. Чета и не мога да повярвам на очите си, че български историк може да стигне дотам.
Да възхвалява един поробител и да го сравнява с... Петър Велики! Защото Мидхат е имал една-единствена цел - реформирането на изостаналата и ретроградна Османска империя, за да бъде тя съхранена в новите политически реалности на Европа. Да работи усърдно за заличаването на българската народност чрез псевдореформи. И асимилацията на българското население под формата на “дуалистична монархия”. Също, както и неговият наследник днес - диктаторът Ердоган , иска да възроди чрез плана „Йозал” бившата, за щастие, разгромена от Русия, Османска империя, потискала и тормозила векове наред десетки народи от Азия, Африка и Европа.
Да не забравяме, че Ердоган преди време включи и някои български градове в границите на Балканската турска империя, към която се стреми. Тя била „наследството му”, завещано от свирепия султан- кръволок Баязид Светкавицата, на когото бургаският кмет, герберът Николов и Бойко направиха „музей на хамама/банята/ край българския град Бургас! Все едно сега в Израел да издигнат паметник на Хитлер, нали? Но нашите управници- продажници просто не познават историята на страната ни.
Затова бяха и тези нагли турски провокации, допуснати от нашите послушни власти, с т.нар. "Влак на Османска империя" от Виена до Цариград, по чиито вагони имената на Пловдив, Стара Загора и Русе бяха нагло изписани като "Филибе", "Ески Заара" и "Русчук". След това бе издадена и географската карта за турските училища, на която една трета от България е в... границите на днешната Република Турция.
Жалкото е обаче, че след скандала с Батак, също субсидиран от Анкара, се появяват четива като този срамен панегирик за един от нашите най- коварни поробители. При това главорез, избивал системно и упорито български революционери. А на тази амбициозна авторка Теодора Бакърджиева, която получава заплатата си от нашия Исторически музей, бих препоръчал да напише подобни вдъхновени книги за нашите велики герои. мъченици от тази трагична епоха. Те не бива да бъдат забравени - нищо, че от банките на Анкара няма да получи сребърници за тях.
За съжаление случаят не е единствен. Немалко наши учени и журналисти са вече купени от разни турски и западни фондации и съчиняват и разпространяват подобни злостни антибългарски писания. Аз, като потомък на стар възрожденски род на книжовници и революционери, се чувствам лично обиден от този откровено антибългарски текст.
Да, срамно е, че имаме подобни „историци” като купената от партията- рушителка на България и Анкара Теодора Бакърджиева. Тя знае добре истинската история на България от времето на този петвековен геноцид, но въпреки това е съчинила този „научен труд”.
За финал ще цитирам няколко думи, които са всъщност и самата истина/!/, изречени от героя на тази вредна, безродна книга - Мидхат паша. Публикувани са през 1877 г. в парижкото списание "Илюстрасион":
"... Между българите има повече от един милион мохамедани. В това число не влизат нито татарите, нито черкезите. Тези мохамедани не са дошли от Азия и Анадола, за да се установят в България, както обикновено се мисли. Това са потомци на същите тези българи, преобърнати в Исляма през епохата на нашите завоевания и през следващите години. Това са чеда на същата тази страна, на същата тази раса, и от същото това коляно. А между тях има една голяма част, които не говорят друг език освен български"...
Без коментар – турска карта на България!
Огнян Стамболиев
