Според омбудсмана промяна от края на 2013 г. в Наредбата за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, нарушава правото на пациентите на достъп до иновации и персонализирано лечение, съобщиха от офиса на Константин Пенчев.
В писмо до министъра на здравеопазването националният омбудсман препоръчва да бъдат предприети своевременни мерки за осигуряване на гражданите с онкологични и вродени хематологични заболявания на достъп до адекватно за заболяването им индивидуално лечение, съобразено с иновативните процедури и лекарствени продукти, с оглед на гарантиране на правата им, закрепени в Европейската харта за правата на пациентите. Повод за препоръката е изменение и допълнение от края на 2013 г. на Наредба № 40 за определяне на основния пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК. Според новата т. 9 от Забележките в Приложение № 10 към член единствен от наредбата касата веднъж годишно, в срок до 25 декември, извършва анализ на включените през годината в Позитивния лекарствен списък по чл. 262, ал. 6, т. 2 (лекарствени продукти, заплащани от бюджета на лечебните заведения) от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина нови международни непатентни наименования на лекарствени продукти и на новите показания на съдържащи се в него лекарствени продукти по т. 5 и 6, които не е заплащала. За тях НЗОК заплаща от началото на следващата календарна година. Пациентски организации в жалби до омбудсмана изразяват притеснение, че по силата на новата норма касата ще заплаща с едногодишно закъснение новите лекарства за лечение на онкологични заболявания, като по този начин се забавя достъпът на болните до нови терапии и закъснението може да е фатално за тях. Част от жалбоподателите предлагат финансирането да е на период от три месеца. В някои от сигналите се твърди, че новият текст не е съществувал в публикувания в уебстраницата на Министерството на здравеопазването проект за изменение и допълнение на наредбата и не е бил подложен на обществено обсъждане.
"Като национален омбудсман съм запознат с недостигащия финансов ресурс на НЗОК. Приемам обаче, че още при подготовката на проекта на Закона за бюджета на НЗОК за 2014 г. е трябвало да се отчете необходимостта от финансиране на включените през годината в Позитивния лекарствен списък (ПЛС) нови лекарствени продукти и на новите показания на съдържащи се в него лекарствени продукти. Неоправдано е след приемането на закона, чрез изменението и допълнението на наредбата, да се отлага за 2015 г. заплащането на нови лекарствени продукти, включени в ПЛС през предишната година и засягащи граждани с онкологични и вродени хематологични заболявания. Създава се впечатление за по-голяма загриженост към бюджета на НЗОК, а не за своевременния достъп на гражданите до нови лекарствени продукти", пише в препоръката до министъра Константин Пенчев.
Той допълва, че с новата норма трайно се регламентира ежегодно отлагане на заплащането на включените през календарната година в ПЛС нови лекарствени продукти.
"Силно съм разтревожен, че се посяга на достигнатата възможност за лечение на хората в България от тези тежки социално значими заболявания, като се преустановява досегашната практика за заплащане на продуктите през текущата година. Влошава се достъпът на гражданите до здравни услуги, съобразени с техните нужди по преценка на лекарите. За хората с онкологични и вродени хематологични заболявания – особено уязвима част от обществото, бързото и навременно лечение, съобразено с новите достижения на медицината, е пряко свързано с тяхното право на живот", категоричен е омбудсманът.
В писмото до министъра пише, че със спорното допълнение на наредбата се нарушава правото на пациентите на достъп до иновации и персонализирано лечение. Освен това промяната е направена, без да бъдат предложени алтернативни и гъвкави механизми за достъп до новите възможности за лечение. Според омбудсмана включването на текста на т. 9 съществено променя обявения за публично обсъждане проект за изменение и допълнение на наредбата. "Той не е обсъден с пациентските организации и аз приемам този факт за отстъпление от установените в последно време добри практики. Липсата на обсъждане е в нарушение и на принципите на добрата администрация, заложени в Хартата за основните права на Европейския съюз", пише Константин Пенчев
