Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

60% от пълнолетните българи някога са се включвали в почистване на квартала си или в друга подобна доброволческа дейност. Това показват данните от най-новото национално представително проучване на ББСС „Галъп интернешънъл”, проведено по поръчка на вестник „Класа”.

Гледките от родните улици, детските площадки и зелените площи често са далеч от това, които виждаме в други страни от Европейския съюз и по филмите.
Детските градини и междублоковите пространства редовно биват превръщани в незаконни сметища, сбирки на бездомни кучета или поне складове за изоставени коли и мебели. Медиите напоследък обръщат сериозно внимание на тази тема в опит да активизират и граждани, и институции в борбата за по-чисти и по-приветливи градове и села.

Данните от изследването показват, че малко под половината от пълнолетното население на страната някога е участвало в почистване на квартала около дома си или местоработата си. Почти същият е и процентът на хората, които са почиствали сняг пред блока или къщата си. Около една десета от анкетираните пък са почиствали парк или са засаждали дръвчета.

Около три четвърти от пълнолетните българи заявяват, че биха се включили в някакъв вид доброволчески активности за подобряване на средата на живот. Най-висока е готовността за почистване на пространството около дома и местоработата, но почистването на снега и засаждането на дръвчета също се ползват с немалка популярност. Участието в доброволчески дейности, като почистване на квартала и градските паркове, е по-високо сред хората с висше образование, както и сред българите, които живеят на материално ниво над средното за страната.

Доброто желание изглежда налице, но вглеждането в данните води до извода, че активността не е чак толкова безпроблемна. На първо място, въпросът с почистването и поддържането на приемлива околна среда там, където живеем и работим, се взема присърце главно от хората над 40 г. По-младите или не забелязват проблема, или не считат, че имат нещо общо с решаването му. Всъщност активността сред най-младите – българите от 18 до 29 години, е най-ниска сред всички социални групи. Младежите са почти двойно по-малко активни в акциите за почистване на междублокови пространства, паркове и за засаждане на дръвчета – 24% от тях са участвали в почистване пред дома си при средно измерено за всички българи 43%. Намеренията за бъдещо включване в такъв вид инициативи също са по-слаби от средното измерено сред всички.

На второ място, не само сред по-младите, но и въобще мнозинството - 58% от българите, смятат, че по принцип грижата за състоянието на зелените площи и улиците от градовете и селата трябва да е основно на местната власт – кмета и общинския съвет. Това, разбира се, има своите добри основания, защото такова задължение местната власт наистина има. Никоя власт обаче не би могла да компенсира липсата на съответстващо поведение от всички останали обитаващи въпросното място /квартал, улица, селище/. Все пак обнадеждаващо е, че 26% от всички българи са на мнение, че отговорността за състоянието на зелените площи и улиците е не на друг, а на самите жители на населеното място. Можем само да се надяваме този процент да се покачва във времето, вън и независимо от всякакви усилия и санкции – или липса на такива – от страна на общинските власти за поддържането на приемлив европейски вид на средата, в която живеем.


Изследването национално представително, проведено е през първата половина на месец февруари и обхваща 1004 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---