Хората се събудиха граждански. Полезно би било и да започнат да мислят граждански. Те крещят „Смяна на системата!“, но трябва да осъзнаят, че това, което в момента се случва, всъщност е тъкмо смяна на системата. А именно – хората гледат политиците в ръцете и когато нещо не е наред, реагират. И политиците коригират действията си. Другото е опит да джиросаш властта в ръцете на някой, обличайки го с безрезервното си доверие и след това да пищиш от него. Ако не си внимавал и не си го наблюдавал какво прави по време на неговото управление, тогава неизбежно стигаш до ситуацията да питаш: „Ама защо така?“
Изборният кодекс има нужда да се пипне, но не и да се правят особено радикални промени в него – идеите за мажоритарни и турбомажоритарни избори са вятър и мъгла. Защо всъщност хората искат това – защото се надяват отново да дойде поредният месия, който да поеме съдбините ни и да ни заведе до тучни пасища. Нищо подобно обаче няма да се случи.
На едни предсрочни избори би имало ниска избирателна активност /вотът във Варна/, след това отново ще има рев на недоволни, които ще кажат, че нямат свое представителство. Простата причина за това е, че хората не гласуват на избори.
Гражданите наистина трябва да следят какво се прави в тяхно име и за тяхна сметка. И не просто от избори до избори, а системно. Възможно е кабинетът да работи в режим на протести, но е време да се стигне да разумни компромиси. Времето за диалог настъпи.