Интервю на Анета Божидарова
Г-н Ганев, става ли мнозинството в парламента стабилно, след като двама депутати от ГЕРБ напуснаха парламентарната група? Ще оцелее ли кабинетът „Орешарски“?
Стабилното мнозинство на това управление едва ли ще се реши от гласовете на двама души. Разбира се, с всеки напуснал парламентарната група на ГЕРБ депутат, ролята на „Атака“ намалява. Но е пресилено да се каже, че двама напуснали депутати от ГЕРБ решават въпроса, че няма да има предсрочни парламентарни избори.
Досега парламентът беше институция, за която правителството се бореше буквално всеки ден. Въпреки това, не мисля, че единствено постигането на парламентарно мнозинство е най-голямото предизвикателство пред кабинета на Пламен Орешарски. По-силният натиск върху правителството идва от улицата.
Какво всъщност се случва в ГЕРБ, щ има ли още напуснали парламентарната група?
ГЕРБ беше конституирана като партия на властта. Хомогенността на групата на ГЕРБ в предишния парламент се дължеше именно на този факт, както и на партийната дисциплина. Множество анализатори предупреждаваха, че оставането на ГЕРБ в опозиция ще бъде тежък сценарий за бившите управляващи. Докато предсрочните избори изглеждаха абсолютно възможни и това висеше всеки ден в продължение на месеци, ГЕРБ удържаше своята цялост – тъкмо поради факта, че можеше всеки момент отново да се върне на власт.
Уличният натиск и новата форма на протест – студентската окупация – преминаха обаче през своята кулминационна точка. Външният натиск върху правителството е отслабнал и в момента въпросът за оставка на правителството и за предсрочни избори не стои с тази сила. В този контекст, процесите в ГЕРБ са логични – те спряха да виждат възможност скоро да се завърнат във властта. А вероятно немалка част от представителите на ГЕРБ не виждат изобщо перспектива тази партия да се върне на власт.
Кое е най-голямото предизвикателство пред Реформаторския блок?
Организационно и лидерско. Рехава коалиция между няколко субекта, неясно лидерство, неясно ръководство и понякога доста разнопосочни послания – това е в момента Реформаторският блок. Традиционната десница трудно би демонстрирала сила в този формат. Моето лично убеждение е, че Реформаторският блок трябва да се превърне в единен нов политически субект – по подобие на начина, по който бе създадено СДС в средата на 90-те.
Второто предизвикателство пред реформаторите е идейно – те трябва да предложат конкретни политики и платформи. За да не бъдат дежурно обвинявани, че са се събрали единствено по силата на това - да съберат процентите си и да влязат в парламента. Обща програма за реформи би била логичен отговор на това обвинение. Платформите за икономика и съдебна система са стъпка в правилната посока.
Как ще коментирате заявката на Николай Бареков и неговото политическо говорене?
Факт е, че има огромен вакуум в левите послания. Бареков се опитва да стъпи именно на тази обществена база. Няма съмнение, че обществена поръчка за такъв политически субект има. Въпросът е дали Николай Бареков ще успее да отговори на тези очаквания.
Той стъпва на посланията от февруарските протести – те са социални. Правилен ход е, че Бареков обръща много по-голямо внимание на провинцията, отколкото на столицата. Реалният контакт с хората със сигурност ще му донесе позитив. Той не се щади на леви обещания и когато най-важните въпроси пред българина са бедност, доходи и безработица – това може да даде положителен резултат за Бареков. Той не е нито вляво, нито вдясно. По-скоро се опитва да играе ролята на народна партия.
Какви полезни ходове има пред себе си има президентът Росен Плевнелиев?
Най-тежкото обвинение към президента е, че той взе страна в един конфликт, който раздели обществото и политическия елит. По конституция президентът трябва да е обединител на нацията. В този план полезният ход пред Росен Плевнелиев е да се опита да гради мостове пред различните политически сили - за различни политики. Като работи за диалог между опозиция и управляващи. Това е огромно предизвикателство пред Плевнелиев и не е ясно дали той ще го приеме, особено след като вече се разграничи от правителството. А и по всичко личи, че правителството не търси сериозен диалог с него.
В контекста на бежанската криза, очаквате ли радикален националистически вот?
Въпросът е сложен, защото не знаем как ще се развива бежанската криза. Има два сценария – ако бежанската криза наистина е овладяна, както твърди правителството, конкуренцията при националистите остава силна в лицето на традиционните партии - „Атака“, НФСБ и ВМРО. Нови националистически формации трудно ще се преборят с нея. Ако обаче бежанската криза се задълбочи, не е ясно как ще се преструктурира политическото пространство при националистическите формации. Но не смятам, че има голям шанс за радикален националистически вот, особено за партии с крайни ксенофобски програми.
Ще има ли нова вълна на протести?
Не мисля, че социалните мерки на правителството ще могат да тушират социалните настроения. По простата причина, че на фона на бедността, социалните мерки на кабинета изглеждат нищожни. Монополите са си все същите, олигархията не е помръднала от мястото си – това са все предпоставки за протести. Не може да се твърди категорично, че социалните протести ще се случат, но предпоставките за тях са налице. И това ще бъде много тежък сценарий пред правителството – по-тежък от летните протести. БСП и ДПС дойдоха на власт именно на тази вълна – с идеята да отговори на социалните очаквания на хората. Ако те отново излязат на протест, както през февруари, това ще означава удар право в сърцето на кабинета „Орешарски“.
Очаквате ли следващият парламент да е пъстър и малките партии да играят ключова роля в него?
Бих направил прогноза, но с цялата условност на моментната картина. Двата големи блока, които се очертават са БСП и ДПС от една страна и ГЕРБ и Реформаторският блок от друга. В парламента имат шанс да попаднат още „Атака“, НФСБ и партията на Бареков. Ако двата големи блока не постигнат мнозинство, то златната акция, както напоследък е модерно да се говори, ще бъде в малките политически субекти. Което открива големи шансове пред тях.
