Зуумър му кажи и повече недей го… хвали

Зуумър му кажи и повече недей го… хвали
  • Публикация:  classa.bg***
  • Дата:  
    25.03.2024
  • Сподели:

Ако вярвате на съвременното българско кино, представителите на поколението Z или "зуумърите", се състоят предимно от мързеливи и глезени млади хора, пораснали с употребата на лексика в стил "Ооо, баща ми, ще кихаш ли кинти или не".

 

 

Ако вярвате на Холивуд и продукциите тип "Еуфория" или "Секс образование", то не съществува зуумър без психично разстройство, богат опит с наркотиците и криза на сексуалната ориентация и половата идентичност.

Не им вярвайте! Поне не и преди да прочетете това ми почти любовно писмо към поколението Z, създадено от "високия пиедестал" на моя милениалски опит.

От немалко тенденциозни медийни публикации и злобни коментари на представители на моето и предишните поколения в социалките често лъха на традиционни хиперболизирани наративи срещу зуумърите.

Ще прочетете или чуете обвинения в мързел и липса на работна етика. В прекомерна изнеженост. В утвърждаване на кенсъл култура. Или в неудачни и някак показни визуални избори - "онези с късите сини коси".

Бих определила цитираните поведения съответно като приоритизиране на личните граници и нужди в професионална среда; умение за създаване на психологическа безопасност; искрена толерантност към всеки човек и нетолерантност към всяко насилие или агресия. И кураж да изглеждаш себе си, неподвластно на очакванията.

Да, понякога отиват в крайности, но кога в този живот да си краен, ако не на двайсет?

Класическият представител на поколението Z определено не е човекът, от когото ще чуеш, че трябва да си траеш на всякакви условия и просто да си благодарен, че са ти дали работа. Нито че трябва да стискаш зъби и да търпиш вербален тормоз у дома, в училище или в офиса, защото така се става корав. От устата на класическия зуумър няма да излезе плоска подигравка като например, че няма черен скиор и жена шофьор. Още по-малко пък репликата "Ау, не си прави косата синя, че какво ще кажат хората и кой ще те вземе на работа".

Посочените послания останаха част от нашето милениалско - а конкретно по нашите географски ширини гарнирано и с пост социализъм - възпитание.

 

"След нас незабелязано порасна цяло поколение, което действа, без да попита, и влиза, без да почука", пише Лора Младенова.

 

Нееднократно съм си мислела, че типичният антагонизъм към следващото поколение специално от страна на нас, милениалите, донякъде се дължи и на завист. Това поколение можехме да сме ние, но не бяхме и част от ранната ни младост изгуби от това.

"These could have been us", както започва един от типичните ни сценарии за миймове, но...

...но ние се съгласявахме на неплатените стажове, на които те не биха, и приемахме некомпенсирани овъртайми и осигуряване на минимална като въпрос на професионална чест. Ние слушахме мантрата "ако не показваш, че ти е обидно, няма да ти се подиграват" и "просиш си го с тая къса пола", и им вярвахме, вярвахме им твърде дълго.

Ние после обличахме потиснатото си озлобление в груби шеги към другите и създавахме враждебна комуникационна среда и в офиса, и в приятелската си компания, точно както са ни завещали тези преди нас. И уплашени, че "татуси имат само затворниците и моряците", си ги криехме под ръкавите на неудобните си и запарващи ризи, които носехме, независимо дали ни бяха по мярка.

После дойдоха зуумърите. С манталитет в стил "забрави за правилата, ще променяме играта, само ние ще сме важни, може ли някой нещо да ни каже".

При все че когато цитираният лют попфолк е създаван, те все още са били проекти или (не)приятни изненади за в бъдеще. Понеже конкретният времеви отрязък на тяхната поява на света се заключва между края на 90-те години и началото на 10-те от новото хилядолетие (най-често прието: от 1997 до 2012 г.).

И - нека уточним! - наречени са поколение Z много преди последното да стане мръсна буква.

Кратка справка в Google ще потвърди тезата ми, че поколението Z е находчиво, независимо, самостоятелно в ученето и приобщаващо. Зуумърите поставят акцент върху психичното здраве на всички на работното място. По-асертивни са от нас и отделят повече внимание на поставянето на здравословни граници в общуването.

Зуумърите се отличават още и със спестовност и фискална консервативност, ценят високо споделените вещи и услуги, и отричат на думи и на действия свръхконсумацията. Разбират от инвестиции и финансово планиране.

Ако не много, то поне повече от милениалите, известни като първото поколение, което няма да стане по-богато от своите родители. Макар и отговорността за последното да е наследена, а не наша.

Компютърната грамотност е втора природа на поколението Z, нещо като втори майчин език, който владеят, без да са учили. И все пак, както потвърждава едно мащабно проучване на Ernst & Young, за 90% от тях основният движещ фактор при избора на професия е не алгоритъмът, а наличието на социален и хуманен елемент. Нещо, в което наистина да вярват.

Личните ценности стоят в сърцето на професионалната им ориентация. Затова и меките умения и талантите се ценят сред зуумърите много повече, отколкото сред всяко предходно поколение, залагало предимно на дипломи и доказателства за професионална квалификация.

Като ценностно обвързан отчитам и политическия активизъм на следващото поколение. Докато ние масово протестирахме под шапката на партии и политически сили, зуумърите протестират за каузи и идеи.

Е, невинаги по правилния начин - все пак тяхна запазена марка е вредното дори за собствената си кауза унищожаване на изкуство в името на екология. С мнозинството от нашите връстници и предци, за сметка на това, все още трябва да се спори дали има смисъл от разделно събиране, или "то всичко отива на едно място", и дали палтото от естествен косъм е абоминация, или тренди фешън аксесоар.

На зуумърите им пука. Пука им от какъв източник идва храната им и дали тениската им е произведена в резултат от трудова ескплоатация. Пука им дали те адресират по обиден начин. Пука им как действията им рефлектират върху природа и хора. И го изискват в замяна.

Да, те говорят за въглероден отпечатък и рециклиране повече от всеки друг в историята. Може би нямаше да е нужно, ако всички преди тях бяхме говорили по-отрано.

Те са и хората, от които най-често ще чуете за "гаслайтинг", "травма", "паник атаки", "хиперактивност", "токсично поведение", "нарцисизъм" и "пасивна агресия". И понякога ще се наложи да потиснете импулса си да ги контрирате с "бабата ти едно време на село...".

Защото някъде дълбоко в себе си ще знаете, че по времето на баба ти на село тези явления ги е имало. Прости никой не ги е назовал и никой не е взел мерки. И си личи. По нас си личи.

Докато ние се фрустрирахме от отказите и затворените врати на света наоколо, след нас незабелязано порасна цяло поколение, което действа, без да попита, и влиза, без да почука.

Веднъж си говорех с терапевтка - нещо, за което зуумър би ме поощрил, милениал би ми се подсмихнал, а предходните поколения биха се прекръстили, че съм невменяема. Попитах я какво според нея кара зуумърите в относително еднакъв свят и при относително сходно възпитание да са толкова по-асертивни и излъчващи мека сила от нашето турбулентно и свръхневротично поколение.

"Неизвестното в уравнението", натърти тя, "е, че когато те са расли, вас ви е имало". Иска ми се да вярвам, че беше права.

 

 

 

 

Лора Младенова

 

Станете почитател на Класа