Обикновено се смята, че и Наполеон, и Хитлер са били победени в Русия поради суровата руска зима, въпреки че са били наясно със сложността на кампанията при руския климат. Въпреки това и двамата тръгнали срещу Москва и се противопоставили на ниските температури. На какво са се надявали и какво ги е погубило, разсъждава испанският автор.

Превод от АВС, Испания:

Наполеон Бонапарт и Адолф Хитлер изобщо не си приличат като две капки вода, въпреки че е съвсем очевидно, че и двамата могат да станат главни действащи лица в един от многото томове на «Сравнителни жизнеописания» на историка Плутарх, създадени през 4-ти и 5-ти в.

Най-яркият пример за тяхното сходство може да бъде намерен в нахлуването им в Русия. И двамата се съгласили на това, макар да знаели много добре проблемите, с които трябвало да се сблъскат, за да победят руския „генерал Мраз“.

По дяволите, още през 1811 г. самият цар Александър I предупреждава за това в писмо до френския дипломат Арман Августин Луи дьо Каланкур:

„Французинът е смел, но дългите лишения и лошата климатична ситуация го изморяват и обезкуражават. Нашият климат и нашата зима ще се воюват за нас”.

Не може да се отрече, че ниските температури се превърнали в своеобразен реквием и за двамата. Бонапарт е изправен пред най-лошата зима в Западна Европа от 160 години насам. Всъщност дори руснаците били изненадани да видят колко надолу се спуснал термометърът. Нещо подобно се случило и с «фюрера»: бронираните му машини били обездвижени поради технически проблеми, причинени от студа, а войниците замръзнали до смърт, тъй като нямало достатъчно топли дрехи. Не по-малко вярно е обаче, че Наполеон започнал битката с „генерал Мраз“ едва след превземането на Москва, когато вече считал, че кампанията е спечелена. Подобна ситуация е налице и с Хитлер: когато времето се променило, той вече треперел на съветска територия.

„Малкият корсиканец“ знаел, че в бъдеще ще трябва да се изправи срещу „Генерал Мраз“. Знаел какво го очаква. През 1811 г. Кауланкур, бивш френски посланик в Санкт Петербург, пристигнал в Париж, за да съветва Бонапарт за бъдещото нашествие. Както обяснява Андрю Робъртс в обширната си биография «Наполеон: Живот», дипломатът цял ​​ден се опитвал да убеди императора да не влиза във война. И не защото неговата „Велика армия“ отстъпвала на царските войски, а френските генерали на вражеските генерали, а заради студа.

Очи в очи с Бонапарт, Каулайнкур му разказал за възхищението на Александър I от испанските партизани (чиято тактика била въведена в Русия), както и за съобщенията, които той получил за тежестта на руската зима. Но Наполеон се изправил:

«Добрата битка ще сложи край на благите решения на вашия приятел Александър и неговите укрепления, издигнати на пясъка!»

Той се смятал за непобедим и не осъзнавал, че ще се сблъска с много други врагове, не само с линейната пехота в зелени униформи.

Това, което „малкият корсиканец“ не очаквал, било, че враговете му ще избягват решителни битки и ще разчитат на тактика на «обгорената земя». С други думи, те се оттегляли все повече и повече, за да принудят французите да разтегнат максимално своите снабдителни линии. Така нападателите останали без снабдяване, а защитниците от своя страна не понесли загуби.

Температурата рязко паднала през ноември. «Великата армия» на Наполеон започнала масовото си отстъпление.

Тогава се появил тифът.

Отстъплението се превървало в кошмар за Наполеон. Поради студа и нападението на казаците в щаб-квартирата пристигнали само 20 хиляди души. Той обвинил «генерал Мраз». Това било почти оправдание. Автори като Хесус Вилянуева в книгата си «Френската революция» обаче твърдят, че „днес историците считат, че е имало фатална липса на предвидливост от страна на императора“.

Както пише авторът, „удължаването на линиите, причинено от трескавото нападение срещу Москва, прекъсна веригата за доставки и по време на престоя си в руската столица войниците не бяха подготвени за настъпващия студ“.

Бонапарт обвинява лошото време за собствените си грешки.

Хитлер, още една одисея

Малко повече от век по-късно, което е много малко за хилядолетия история, Адолф Хитлер направи същата грешка като французите. Въпреки факта, че някои от най-уважаваните от него генерали (включително Хайнц Гудериан) изучават кампаниите на Карл XII и Наполеон и не го съветват да напада Русия, той настоява за атака срещу Съветския съюз.

Има безкрайни митове за „Генерал Мраз“ и тежкия му удар върху германската армия. Още преди началото на зимата, Хитлер трябвало да се изправи срещу също толкова досаден враг: „Генерал Кал“.

Октомврийските дъждове донесли със себе си толкова много кал, че танковете били принудени да прекъснат настъплението.

В журнала на 112-та германска дивизия ситуацията е описана по следния начин:

„На 26 октомври имахме такъв спектакъл: почти всички машини бяха безнадеждно заседнали. Тези, които не бяха затиснати в блатата или пътищата, също не бяха в състояние да продължат напред поради липса на гориво.»

Странен парадокс: германците с нетърпение чакали температурата да спадне, за да замръзнат пътищата и военните машини да продължат офанзивата.

От друга страна, военните историци са съгласни, че зимата се проявила пред Хитлер през октомври. Тогава „фюрерът“ можел да реши да премине в отбрана на вече заетите позиции, да изчака търпеливо, осигурявайки линиите на снабдяване. Той обаче избрал да се противопостави на ниските температури и подобно на Бонапарт разчитал на бърза кампания за разбиване на съветската съпротива.

Тогава „генерал Мраз“ нанесъл суровия си удар.

Проблемите възникнали бързо, защото нямало достатъчно антифриз за автомобилите. Късоцевните оръжия и бронираните коли били безполезни. Между другото, според оценки на такива историци като Хесус Ернандес, през първите месеци на падащите температури само един от всеки пет цистерни останала в експлоатация. Топлото облекло не достигало и повечето германци се биели (и умирали) в летните си униформи. Щетите били такива, че през ноември загубите поради ниските температури надвишили бойните загуби.

Към декември 100 хиляди войници от Вермахта вече били замръзнали. Истинска катастрофа. Това обаче е хроника на прогнозируемата смърт, която е можело да бъде избегната.

Петя Паликрушева