Мрежата от търговски връзки, сближаваща двете най-големи икономики в света през последните две десетилетия, ерозира. В началото на кампанията за номинацията на демократическата партия за президент Джо Байдън и Камала Харис се очертаха като най-малко конфронтационната двойка по китайските въпроси. Администрацията им обаче не предлага съществено скъсване с търговското напрежение от епохата на Тръмп, а по-скоро приемственост и ескалация, пише Дейвид Фиклинг за Bloomberg.
Правителството на САЩ работи по дигитален търговски пакт, който ще установи стандарти за защита на данните и за електронната търговия, имащи за цел да изолират Китай, казаха наскоро запознати с въпроса пред Bloomberg News. Американските дипломати няма да рестартират срещите за стратегически икономически диалог, които бяха крайъгълен камък в отношенията между САЩ и Китай при администрациите на Джордж Буш и Барака Обама, но бяха изоставени при Доналд Тръмп, а администрацията на Байдън в петък предупреди компаниите, работещи в Хонконг, че са изправени пред рискове, подобни на тези от оперирането в континентален Китай.
Колко важно е всичко това? Зависи много от ролята, която играят търговските връзки за поддържането на неспокойния мир между двете велики сили. По време на Студената война разделянето на света на капиталистически и комунистически блокове, които почти не търгуваха, изостри заплахата, че всеки момент може да избухне конфликт. След това обикновено се твърдеше, че разпространението на либералния интернационализъм и свободната търговия премахва подобни рискове.
Това не е нова идея. „Ако на търговията беше позволено да действа до универсалната степен, на която е способна, тя щеше да изкорени системата на войната“, е написал някога англо-американският философ и революционер Томас Пейн. Ако приемем, че е бил прав, то е трудно е да се обясни ролята му във войната за независимост на колониите срещу най-големия им търговски партньор, Великобритания.
Всъщност примерите за избухване на война между големи търговски партньори са безброй. „Телеграфът и банката направиха военната сила икономически безполезна“, пише британският носител на Нобелова награда за мир Норман Ангел във влиятелния трактат „Голямата илюзия“. Пет години след публикуването на тази книга, англо-германско напрежение, което той отхвърляше, избухна в разрушителната Първа световна война. Вместо да бъде инструмент за мир, самата търговия се превърна в оръжие за война, след като британците наложиха блокада, за да лишат Германия от суровини, а Берлин изпрати подводници за атака на търговски кораби.
Това предполага, че търговията е далеч по-малко възпиращо средство срещу влошаване на отношенията, отколкото бихме предположили. Едно проучване от миналия октомври, проведено от учени от университета Линган в Хонконг, установи, че макар подобряването на политическите отношения с Китай винаги да се е свързвало с увеличаване на търговията между 1981 и 2019 г., всъщност по-големият обем на търговия е водел до влошаване на отношенията почти толкова често, колкото и до подобряването им.
И все пак има една ключова разлика между настоящата ситуация и тази в дореволюционна Америка или довоенна Европа: инвестициите.
Прекъсванията в търговията със стоки се лекуват изключително бързо, тъй като вносителите и износителите намират алтернативни източници на търсене и предлагане - просто погледнете какво се случи с австралийския ечемик, след като Китай през 2018 г. започна антидъмпингово разследване, отрязвайки повече от половината от пазара за износ. Търсенето беше заменено от Саудитска Арабия и други страни.
Но преките чуждестранни инвестиции в реални физически активи не се възстановяват толкова лесно в случай на конфликт. Ако две държави влязат във война, фабриките и съоръженията на чуждите компании са изложени на риск от отчуждаване.
Това ги превръща в дългосрочни залози за здравето на двустранните отношения - и от техните собственици може да се очаква да действат като енергични лобисти за мир, когато отношенията изглеждат напрегнати.
Това е една от причините да се надяваме, че дори последната поредица от твърдо говорене не води света по пътя отпреди 1914 година. Европейските воюващи страни през Първата световна война почти не бяха инвестирали една в друга, като вместо това капиталът им течеше към Америка, Русия, Скандинавия и техните империи.
За разлика от това САЩ и Китай са инвестирали около 460 млрд. долара една в друга, според данни на икономическата консултантска компания Rhodium Group. Макар че годишният приток на инвестиции се забави от пиковите си нива, няма признаци, че инвеститорите са се изплашили и се отдръпват, както бихте очаквали, ако те чуваха барабаните на войната. Всъщност американските инвестиции в Китай и китайските в Америка се увеличиха миналата година, за разлика от по-широка глобална икономика, където Covid-19 доведе до спад на потоците с 42%. Но големи проекти, като фабриката на Tesla в Шанхай на стойност 5 милиарда долара, изглежда все още се борят с трудностите от оперирането на фронтовата линии в едни рискови международни отношения.
Именно там обаче трябва да търсим признаци, че икономиката в отношенията между САЩ и Китай се влошава заедно с политиката. По-трудната среда за китайски листвания в САЩ, тъй като Пекин се стреми да затвори ключово информационно кранче, a американските законодатели засилват натиска по въпросите на корпоративното управление, накара двете страни да заговорят на един език.
В крайна сметка това ще има значение много повече от състоянието на търговските отношения между двете най-големи икономики в света. Тези, които искат да избегнат задълбочаващ се разрив, трябва да приветстват знаците, че поне министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън иска да види затопляне. Търговските мита на администрацията на Тръмп засегнаха американските потребители и страните трябва да запазят икономическата си интеграция, каза тя в интервю пред New York Times.
Както при всяко партньорство, това, което ще получите от едни международни отношения, зависи от това, което влагате в тях. Ако инвестициите сега започнат да повяхват, бъдещето на САЩ и Китай би изглеждало далеч по-мрачно.
