Администрацията на Байдън обяви, че се надява да увеличи присъствието на САЩ в Африка, където китайското икономическо присъствие все повече се усеща.
"Съединените щати потвърждават своя ангажимент към континента. Ние изковаваме нови пътища, за да свържем иновациите от световна класа с икономическите приоритети в африканските общности", каза американският министър на търговията Джина Раймондо във Вашингтон, съобщава South China Morning Post.
От своя страна старшият директор по Африка в Съвета за национална сигурност на САЩ, Дейна Банкс, увери, че северноамериканската страна иска да се съсредоточи върху инвестиции в сектори като чиста енергия, здравеопазване, селско стопанство и транспортна инфраструктура.
Изявленията на официалните лица съответстват на инициативата „Изграждане на по-добър свят" (BВW), предложена от Джо Байдън като съвместна алтернатива на страните от Г -7 на Новия китайски път на коприната, както и на Африкански инфраструктурен проект, обявен от предшественика му Доналд Тръмп.
Те обаче ще трябва да обърнат тенденцията от последните две десетилетия. През 2001 г. САЩ контролират 15,5% от търговията с африканските страни, а Китай 4%. До 2020 г. съотношението вече е 5,6% срещу 25,6%, с непреодолимо лидерство от Пекин.
„Въпреки огромния икономически потенциал на Африка, САЩ загубиха значителни позиции пред традиционните и нововъзникващи партньори, особено Китай", заяви изпълнителният директор на Thunderbird School of Global Management, Ландри Сине, пред комисията по външни отношения в Сената в сряда. Той добави, че преките китайски инвестиции в континента нарастват с годишен темп от 40% между 2010 и 2020 г.
От своя страна бившият министър на благоустройството на Либерия, У. Гюд Мур, каза пред гореспоменатия вестник, че „и двете инициативи на САЩ в най -добрия случай ще допълват" китайските инвестиции. Не мога да си представя как биха ги заменили", казва Мур.
Напротив, професорът от университета Джордж Вашингтон Дейвид Шин вярва, че американските проекти имат определени предимства пред китайското проникване. "По-трудно е да се управляват програми за частния сектор, отколкото програми, управлявани от едно правителство. В същото време усилията на частния сектор, според мен, ще бъдат по-устойчиви и ще отговарят по-ефективно на нуждите на африканските страни", каза експертът.
