Интервю с публициста от Чехия Владимир Дивиш: Превод от Haló noviny (Чехия):
Крим е болезнената точка в отношенията с Русия. Завръщането му доведе до изтласкването на Русия от където и да е възможно, а сега има почти омраза към нея. Русия окупира Крим, твърдят всички. Тази мантра се повтаря от мейнстрийма. Какво мислите за това?
Владимир Дивиш: Всъщност Хрушчов извърши незаконно административното предаване на Крим на Украйна през 1954 г. Не беше спазена процедурата във Върховния съвет. Хрушчов, като първи секретар на ЦК на КПСС, действаше произволно и без съответно решение на компетентните органи.
— Крим принадлежи на Русия от 18 век, от времето на Екатерина II. Тя управлява по това време, когато първите скромни издънки на държавността на САЩ тъкмо пробиват. А сега някой има въпроси относно факта, че американците насилствено са завзели Ню Мексико, Тексас, Калифорния и други чужди територии и че са извършвали геноцид над местното индийско население? Някой упреква ли ги за това?
Владимир Дивиш: Твърденията, че руснаците са нападнали Крим с оръжие през февруари 2014 г., са абсолютна лъжа. Руските войници винаги са били в Крим, включително след разпадането на СССР през 1991 г., съгласно руско-украинското споразумение. Този междуправителствен документ винаги е позволявал на Русия да разполага за постоянно 20 хиляди свои войници и техните семейства в бази в южната част на Крим. Винаги е имало руски военни летища в Крим, както и военни гарнизони, тренировъчни лагери, училища, болници, армейски складове, пристанища и докове. Освен това договорът гарантира на тези руски военнослужещи свободното движение на частите из Крим.
По-голямата част от жителите на Крим винаги са се смятали за руснаци и това е една от причините властите в Киев винаги да са се отнасяли враждебно към тази автономна част на Украйна. След 1991 г. и разпадането на СССР кримската икономика бедстваше, инвестициите в инфраструктурата спряха, курортният сектор се разпадаше. Ето защо през март 2014 г. кримчаните решиха да поискат обединение с Русия чрез референдум.
Петя Паликрушева
