"ЕС не се интересува от действията на Белград, Скопие и Тирана около „мини Шенген“, а от това, дали те прилагат реформите, необходими за присъединяване към ЕС", смята авторът Ставрос Цимас
Вместо да търсят алтернативи и да изнудват Европейския съюз да придвижи преговорите им за членство напред, лидерите на Сърбия, Република Северна Македония и Албания трябва да изпълнят критериите за продължаване по пътя на евроинтеграцията. Това пише Ставрос Цимас в материал за електронното издание на вестник Kathimerini по повод подписването миналата седмица на споразумения между Александър Вучич, Зоран Заев и Еди Рама за премахване на границите между трите държави от 1 януяри 2021 година.
Според автора, лидерите на страните от т.нар. „Отворени Балкани“ са изразили надеждата към тях някой ден да се присъединят Черна гора, Босна и Херцеговина и Косово, което, обаче, не отговаря на покана за участие в инициативата.
„Истинският проблем обаче е другаде. Инициативата „Отворени Балкани“ приоритет ли е за Вучич, Заев и Рама или това е символичен ход на тримата лидери за оказване на политически натиск (изнудване) на Брюксел за присъединяването им към Европейския съюз? Какво искаха да кажат с изявлението си, че Западните Балкани „не могат да чакат ЕС да реши вътрешните си проблеми, така че тяхното присъединяване да продължи напред“? И ако чувстват, че не могат да чакат повече, имат ли предвид някакво друго лоно, когато изоставят визията за „европейски Балкани“?“ – пише Цимас.
Според автора, ЕС не се интересува от действията на Белград, Скопие и Тирана около „мини Шенген“, а от това, дали те прилагат реформите, необходими за присъединяване към ЕС.
„Коментарите, направени след подписването на споразумението за отворена граница относно „неуспеха“ на ЕС да определи дата за започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония „поради вътрешни проблеми на ЕС“, са само половината от истината. Другата половина е, че тези държави - отчасти в резултат на избора, направен от техните лидери - все още не са в състояние да се впишат добре с другите общества в ЕС, въпреки че партньорите ги искат под един покрив, дори да е главно по геополитически причини“, отбелязв авторът.
В заключение Цимас пише:
„Така че, вместо да търсят алтернативи, може би тези лидери трябва да оставят настрана своите популистки и лични амбиции и да положат по-големи усилия, за да изпълнят критериите, които ще ги прекарат по-бързо през вратата на ЕС. И тогава те също ще видят техните хора и стоки да се движат свободно помежду си - защото благодарение на визите от Брюксел, хората от Сърбия, Албания и Северна Македония вече се ползват със свободно пътуване в ЕС. И така, какво ще бъде? „Отворени“ или „европейски“ Балкани? Тримата лидери трябва да решат. Държейки по един крак и в двете лодки, те правят лоша услуга на своите народи“.
