Европейските политици са изправени пред належащ въпрос: Вижда ли се края на ръста на цените? Те не трябва да се притесняват от коронавируса, а от инфлацията, която е на най-високо ниво от създаването на еврото, пише Politico.

Докато невъзмутимата Европейска централна банка (ЕЦБ) твърди, че рекордният скок на цените е временен, политиците на континента не могат да си позволят да бъдат толкова оптимистични, докато гневните избиратели се опитват да си платят сметките за газ и храна и гледат как трудно спечелените им спестявания се изпаряват.

В Белгия около един милион души са изправени пред проблеми с плащането на сметките за енергия, а цените на тестените изделия в Италия са се повишили с почти 40 процента. Главозамайващият скок в разходите за енергия заплашва да извади извън строя мащабна част от производствения капацитет на Европа в различни сектори – от тежката металургия до леката промишленост.

Всичко това създава голям натиск върху политиците да предприемат действия и те експериментират с помощни средства, като намаляване на данъци, раздаване на пари, таван на цените на храните, тъй като изглежда малко вероятно централната банка на еврозоната да вдигне лихвите тази година.

Големият въпрос е дали този скок на инфлацията е просто искра и дали променливите цени на енергията и храните, които причиняват най-непосредствени затруднения на потребителите, ще спаднат обратно толкова бързо, колкото се повишиха, или това е дългосрочна промяна, която ще трябва да бъде последвана от значително увеличение на заплатите. „Всъщност имаме голям политически проблем и ще имаме голям проблем със социалното равенство, ако не видим покачване на заплатите“, казва Гунтрам Волф, директор на мозъчния тръст Bruegel.

Макар че основната инфлация в еврозоната е 5 процента, има големи регионални различия. Източна Европа е засегната особено тежко от нестабилните цени на храните. Инфлацията надмина двуцифрения праг и достигна 10,7% през декември в Литва, вторият по висота процент в ЕС, до голяма степен движен от грандиозното покачване на цените на енергията.

„Знам, че не всеки ще може да си плати сметките, знаем и че дългът расте много бързо… Ситуацията не е много добра“, казва Рита Латвите, жителка на Вилнюс, където сметките за отопление нарастват със 140% на годишна база. Домакинствата могат да забавят плащанията си, но това е временно решение.

Прогнозата за покачването на цените далеч не е ясна и много зависи от това дали сложен набор от структурни проблеми, включително свързани с коронавируса прекъсвания на веригите на доставки и трудности в газовия сектор, ще задържат сметките на текущото им ниво. „На икономистите им е трудно да излязат и да кажат с голяма сигурност, че това ще бъде временно или пък че няма да продължи дълго. Мисля, че трябва да бъдем скромни и да приемем, че всъщност не знаем това на този етап“, казва Пол де Грау, белгийски икономист от Лондонското училище по икономика.

Засега ЕЦБ не дава знаци, че ще повиши лихвите тази година. Според прогнозата на банката инфлацията ще спадне под целта от 2 процента през 2023 и 2024 г. Това означава, че битката срещу инфлацията вероятно ще се води другаде.

„Инфлацията, скокът на цените на енергията и разходите за живот са от първостепенно значение за европейските лидери – това засяга пряко джобовете на избирателите и в резултат на това е много очевиден политически проблем, който лидерите трябва да разрешат или поне да се види, че се опитват да го разрешат“, казва Муджтаба Рахман, европейски директор във фирмата за анализ на политическия риск Eurasia Group. По думите му това не може да зависи изцяло от ЕЦБ.

Централната банка на еврозоната, която не иска да препъне възстановяването след пандемията, казва, че ще следи дали ценовият натиск се превръща в „по-високо от очакваното увеличение на заплатите“.

Именно увеличението на заплатите причинява главоболие на политиците на два фронта. Белгия е ключова фронтова линия, когато става дума за заплати, тъй като в страната действа автоматичен процес – законът обвързва индексацията на заплатите с инфлацията. Работодателите водят усилена кампания за освобождаване от това правило тази година, като твърдят, че задължителното увеличение на заплащането ще направи износа неконкурентоспособен. Изгледите политиците да ги подкрепят са малки.

Недопускането на повишаване на заплатите носи политически рискове в цяла Европа, засилва натиска от синдикатите и увеличава опасността от стачки и индустриални действия.

Междувременно политиците предприемат мерки за облекчения. В Италия, където газът доминира в енергийния микс, правителството е предвидило 3,5 млрд. евро за противодействие на по-високите сметки за комунални услуги. Премиерът Марио Драги каза на 10 януари, че „пътят на правителствената подкрепа е важен, но не може да бъде единствен. Необходимо е да помолим тези, които са направили големи печалби от това увеличение на цената на газа, да ги споделят с останалата част от обществото.”

Франция, която настояваше заедно с Испания за реформа на европейския пазар на електроенергия, се ангажира да запази нарастването на сметките за комунални услуги на домакинствата под 4 процента тази година.

България също замрази цените на тока и парното до края на март, което предизвика недоволство от компаниите за комунални услуги, които твърдят, че мярката ще доведе до огромни загуби.

В Унгария правителството обяви, че цените на основните хранителни продукти ще бъдат намалени до нивата им през октомври, което накара и други държави в региона да изразят подобни идеи. Сърбия и Северна Македония вече наложиха подобни ограничения за основни стоки като хляб, захар и слънчогледово олио.

Полша, Румъния и Чехия намаляват ДДС ставките върху електроенергия и газ, като министър-председателят на Полша Матеуш Моравицки обяви редица други мерки в края на миналата година, за да помогне на хората да се справят с по-скъпите хранителни стоки. Бяха въведени и плащания за семейства с ниски доходи между 400 злоти и 1437 злоти (€88 до €317) в зависимост от размера на домакинството и заплатите.

Основното разочарование както за ЕЦБ, така и за политиците е, че те на практика нямат способност да открият основната причина за ценовата криза. Причините за експлозията в цените на енергията са комплексни - недостатъчни инвестиции в газовия сектор, намаляващо производство на газ в Западна Европа, сложните пазарни взаимодействия на цените на въглищата, газа, електроенергията и въглерода.

Всичко това се усложнява от напрежението с Русия, която доставя 40 процента от газа за Европа, както и заради бума на търсенето след срива на икономическото производство в началото на пандемията заради блокадите и затварянията.

Икономистите са разделени – половината смятат, че цените на електроенергията ще се охладят в средносрочен план, а другата половина твърдят, че дълбоката пазарна дисфункция означава, че инфлацията ще се укрепи. „Много е трудно за ЕЦБ да действа върху развитието по начин, който ще бъде полезен. ЕЦБ може да повиши лихвите, но това няма да попълни запасите от газ или да помогне за оправяне на веригите на доставки“, казва Берт Колийн, старши икономист в ING bank.

Цените на енергията нараснаха с 26 процента през декември на годишна база, което представлява около половината от ръста на хармонизирания индекс на потребителските цени, мярка за инфлацията в ЕС и еврозоната.

Цените отстъпиха през последните седмици благодарение на неочаквано топлото време и пренасочването на танкери за втечнен природен газ към Европа, за да се облекчи недостига, но остават исторически високи. Поради структурата на европейския пазар на електроенергия „газът все още ще играе важна роля в определянето на цените в продължение на много години напред“, казва Глен Риксън, ръководител на европейския анализ на пазара на електроенергия в Platts Analytics в S&P Global.

Миглена Иванова, редактор Виктория Тошкова