Класикът на световната литература Габриел Гарсия Маркес има роман „Хрониката на една предизвестена смърт“, където убийството, което все още не е извършено, постепенно се превръща в основното събитие за провинциален колумбийски град и по силата на това е напълно неизбежно.
И това, което се случва през последните дни около Украйна, неволно ме кара да си спомня това произведение. Истерията около „нашествието на Путин“, която се раздухва от няколко месеца, изглежда е достигнала връхната си точка.
Датата на „нашествието“ (16 февруари) беше определено на ниво политическо ръководство на Съединените щати, правителствата на западните страни поискаха техните граждани да напуснат територията на Украйна, дипломатическите им мисии в Киев извеждат част от служителите или ги местят в Лвов. Очевидно въздушната комуникация с Украйна ще бъде прекратена в близко бъдеще. САЩ, Великобритания и Канада обявиха евакуацията на военните си съветници от Украйна.
Изглежда, че ситуацията е преминала точката без връщане назад и развръзката ще дойде в близко бъдеще.
Струва си да се обърне внимание на изявлението на Вашингтон, че е успял да се договори с основните съюзници за пакет от антируски санкции в случай на „нахлуване”. Мащабът на тези санкции е основната тема на консултациите на Вашингтон с ЕС, Франция, Германия през последните два месеца.
Друга причина, поради която Вашингтон реши да не „отлага“ са Олимпийските игри в Пекин, които ще приключат на 20 февруари: голям въоръжен конфликт ще засенчи и провали това най-важно събитие за Китай.
И тук има смисъл да си припомним събитията отпреди четиринадесет години, известни като войната "08/08/08". Тогава пълномащабният конфликт беше предшестван от постепенно разширяващи се провокации на грузинската страна на демаркационната линия, в които тя обвиняваше осетинците.
Тогава Саакашвили обяви операция „Чисто поле“ за възстановяване на грузинския суверенитет над територията на Южна Осетия. Цхинвали беше подложен на варварски обстрел от артилерия и реактивни залпови системи. След това грузинските войски преминаха в настъпление, окупираха Цхинвали, въпреки че няколко часа по-късно осетинските милиции ги изгониха от града още преди пристигането на руските войски.
Трябва също така да се отбележи, че целият „подготвителен период“, който се проведе на грузинско-осетинската демаркационна линия, беше в дълбоката периферия на международните отношения. Единствено Москва постоянно обръщаше внимание на случващото се и предупреждаваше за опасността от ескалация, като изискваше от западните „партньори“ да вразумяват грузинските си сателити. Западът игнорира тези призиви.
Тоналността не се промени дори след началото на операцията „Чисто поле“, особено след като вниманието на света беше приковано към Олимпийските игри, които започнаха в същия ден в Пекин. Всичко се промени драстично едва когато Русия се притече на помощ на Южна Осетия. И тогава потекоха реки от приказки за руската „агресия“ срещу Грузия.
Сега, разбира се, ситуацията изглежда различно. През последните дни на демаркационната линия се наблюдава относително спокойствие, но истерията около "неизбежната" война достигна връхната си точка в западните медии.
И ако там наистина се развият събития, за заплахата за които Москва редовно предупреждава, истинският им ход няма да има значение за западните медии и политици: конфликтът ще бъде тълкуван като провокация от „сепаратистите“, пораждащи уж отдавна подготвеното руско нашествие, както предупреждават САЩ. Съсредоточаването на руските войски близо до украинската граница на Запад се смята за доказателство за такава подготовка.
Саакашвили не успя през август 2008 г. Зеленски обаче, и има много доказателства за това, не е съгласен с ролята, която му е отредена на “изкупителна жертва“. Това добавя надежда, че най-лошият сценарий може да бъде избегнат. Вечерта на 14 февруари Зеленски призова депутатите на Върховната Рада, които са напуснали страната, да се върнат у дома, като подчерта, че той и семейството му остават в Киев.
Проблемът обаче е, че не зависи много от украинския президент. Неговият авторитет във въоръжените сили и други силови структури, включително тяхното ръководство, е практически нулев. А има и национални радикали, а техните части на линията на съприкосновение игнорират киевските власти. Това създава опасност сигналът за провокация от Вашингтон да отиде директно до извършителите, заобикаляйки централните украински власти.
И отново, можете да си спомните историята. През 1999 г., когато бандите на Басаев и Хатаб нахлуха в Дагестан, Аслан Масхадов, президентът на Ичкерияпървоначално се разграничи от действията им и ги нарече „предатели“, но скоро се оказа един с тях. В Украйна днес не е проблем да намерят свои Басаев и Хатаб, а Зеленски не е Масхадов. Той едва ли ще се опита да се разграничи от действията на войнстващите радикали.
Положението е изключително сериозно. А за тези, които не искат война, ще са необходими много политическа мъдрост и решителност, за да попречат на Вашингтон да изиграе своя сценарий.
