Русия за първи път се замисли за заместване на вноса през 2009 г., пише «Хуанцю шибао». Тогава тя осъзна, че зависимостта от вносни продукти в области като военната индустрия представлява пряка заплаха за националната сигурност. Първоначално заместването на вноса се случи „спонтанно“, но Русия успя да го превърне в стратегическа политика. Експертът Сюи Полин обяснява как точно.

От 2014 г. САЩ и Европа наложиха множество санкции срещу Русия. Съединените щати приложиха техническа блокада срещу Русия, Европейският съюз се присъедини към тях в прилагането на финансова и международна блокада на руския капитал, а Полша, Чехия, Литва и Латвия затвориха границите и транзитните маршрути.

В отговор Русия въведе контрасанкции, забраняващи вноса.

Сред тях основна роля изигра ограничаването на вноса на селскостопански продукти от САЩ и европейските страни. Най-много от контрасанкциите пострадаха млякото и свързаните с него продукти от Полша, както и западните плодове и зеленчуци, птиче месо и продукти с яйца.

Постепенната трансформация в активна стратегия

Под тежките санкции от САЩ и Европа Русия не само не успя да получи военни технологии и международни финансови ресурси от Запада, но някои от най-чувствителните граждански технологии и руски стратегически компании също бяха блокирани от международния пазар.

В този контекст Русия допълнително засили съдържанието и статута на политиката за заместване на вноса като стратегия за национална сигурност.

„Стратегията за национална сигурност на Руската федерация“, стартирала на 31 декември 2015 г., изискваше следното:

„Осъществяване на рационално заместване на вноса, намаляване на критичната зависимост от чужди технологии и промишлени продукти, ускорено развитие на агропромишления комплекс и фармацевтична индустрия; развитие на нови високотехнологични индустрии, укрепване на позициите в областта на изследването на космоса, ядрената енергетика, връщането на лидерството в традиционните промишлени сектори (тежко машиностроене, самолето и приборостроене); актуализиране на производствената база на военно-промишления комплекс на нова технологична основа.

Политиката за заместване на вноса Русия предвижда дела на вътрешните доставки на пазара на различни продукти, като военно оборудване, зърно, месо, яйца, домашни птици и млечни продукти, химическо оборудване, транспортни механизми и фармацевтични продукти.

Като цяло след 2018 г. беше постигната почти пълна автономност и сигурност на военно-промишления комплекс, а нивото на самозадоволяване със зърно и храни надхвърли 98%.

Значителен напредък бе постигнат и в заместването на вноса в областите на високо прецизното производство като лекарства и медицинско оборудване, електрическо оборудване, химическо оборудване, машинни инструменти и лабораторно оборудване…

От 2018 г. руското правителство стартира 13 национални проекта, а новите инвестиции в националната инфраструктура, индустриалното развитие и научните и технологични иновации, материалната сигурност на населението, околната среда, образованието и други сектори включват закупуването на местни продукти.

Тъй като тези инвестиции идват основно от публичните финанси и свързаните с тях фондове за развитие, повече от 30% от обществените поръчки в националните проекти трябваше да бъдат осигурени от руско оборудване и стоки.

За такава голяма страна като Русия индустриалната автономия и икономическата независимост са неразделна част от националната сигурност.

По отношение на заместването на вноса, основният акцент бе поставен върху ръста на нови индустрии, базирани на модерни технологии.

Петя Паликрушева, превод и редакция