Докато светът нервно очаква да разбере дали руският президент Владимир Путин ще нареди на силите си да нахлуят в Украйна, европейските дипломати насаме откриват една малка положителна страна на кризата, която се разгръща в Източна Европа. Европейският съюз и НАТО са забележително единни по време на целия този епизод, нещо, което преди месеци не беше никак сигурно.

Зад кулисите дипломати, източници от НАТО и представители на ЕС оценяват високо „безпрецедентните нива на единство и координация“, които „укрепиха трансатлантическия съюз“, тъй като двете институции работиха в синхрон помежду си и със САЩ, както се изрази един от представителите на ЕС.

Високопоставен европейски дипломат, работещ в НАТО, заяви, че са били „наистина изненадани, но благодарни“ за редовните контакти и сътрудничеството между ръководствата на ЕС и НАТО, което е позволило посланията, насочени към Москва, да бъдат „координирани и последователни на най-високо дипломатическо равнище, въпреки културните и географските различия на всички заинтересовани страни“.

Въпреки че на хартия двете институции би трябвало да са естествени партньори, това ниво на единство никога не е било сигурно. През последните години отношенията между двата базирани в Брюксел органа бяха обтегнати. Особено ниско ниво бе достигнато през 2019 г., когато президентът на Франция Еманюел Макрон – най-голямата военна сила в ЕС след напускането на Обединеното кралство – заяви, че това, което „в момента преживяваме, е мозъчната смърт на НАТО“, като каза, че Европа трябва да започне да мисли за себе си като за стратегическа, геополитическа сила.

Макрон е най-силният привърженик на това, което Брюксел нарича „стратегическа автономия“ – събирателен термин, използван за описание на дипломатическата независимост на ЕС от по-големи световни сили като САЩ и Китай.

Голяма част от този стремеж към автономия са нарастващите различия на ЕС с традиционни съюзници като САЩ и Обединеното кралство по отношение на икономическите и политическите отношения с държави като Русия и Китай. В 27-те държави членки на ЕС има различна степен на зависимост от китайски инвестиции и руски газ.

Някои държави от ЕС са сравнително спокойни по отношение на приятелските отношения с Москва като въпрос на икономическо удобство, докато други, особено бившите съветски републики, наблюдават случващото се в Украйна с по-голяма загриженост и гледат на Путинова Русия с подобна степен на скептицизъм като Великобритания и САЩ.

ЕС също така полага усилия да постигне по-голям контрол върху собствената си сигурност – включително възможността да разполага самостоятелно войски. Миналата година блокът представи планове за нещо, наречено „Стратегически компас“ – предложение, което би дало на Брюксел централизирана власт да активира „групи за бързо разгръщане“ от до 5000 военнослужещи, осигурени от държавите членки, за справяне с конкретни проблеми.

Не всички държави членки бяха въодушевени от идеята, тъй като се опасяват, че тя ще подкопае сигурността, осигурявана от НАТО, което означава, че предложението може да бъде размито и на практика да се окаже неефективно.

Като се има предвид това, криза като тази в Украйна можеше да бъде почти създадена специално, за да посее разделение в ЕС по начин, който да попречи на предприемането на решителни действия, като например строги санкции срещу Русия, и да създаде огромно главоболие, когато става въпрос за действия заедно с НАТО в единен западен отговор.

Въпреки това, пред лицето на руската агресия ЕС е необичайно единен и допълва твърдата позиция на НАТО, твърдят официални лица. Те казват, че причината за толкова добрата работа е, че ЕС се е придържал към силните си страни, както и НАТО. Един от високопоставените служители на НАТО заяви пред CNN, че кризата в Украйна е била „лакмус“ за това как трябва да действат двете страни.

„НАТО е политически и военен съюз и може да говори за засилване на защитата на източния фланг на Европа. ЕС е по-скоро икономическа сила, която може да застане рамо до рамо със САЩ, когато става въпрос за санкции“, добави представителят.

Служителите на НАТО, които през последните години се дразнеха и пренебрегваха ЕС и неговите глобални амбиции, признаха, че Брюксел е изиграл роля, която никоя друга организация не би могла да постигне в кризата.

Високопоставен дипломат от НАТО обясни, че ЕС бързо е изготвил предложения за пакет от фондове за подпомагане, санкции срещу Русия и спешни доставки на газ. „Ние не можем да направим това, нямаме правомощията, а без дори това предложение реакцията на Запада безспорно щеше да бъде много по-слаба“, казаха те.

Въпреки това, при всички топли думи и разговори за „проекти за сътрудничество“ по отношение на Украйна, и двете страни приемат, че след като кризата приключи – колкото и дълго да е това – може да се върне хладината между двама от най-важните защитници на демокрацията на Запад.

„Това, което проработи добре в този случай, е ясното разграничаване на задълженията въз основа на компетенциите. Това, което няма да проработи в бъдеще, е когато тази граница се размие. ЕС съвсем наскоро реши, че иска да бъде фактор в сферата на сигурността, и в тази криза допусна някои грешки“, заяви представител на НАТО.

Многобройни източници посочиха координирания отговор на писмото, изпратено от руския външен министър Сергей Лавров до няколко държави, включително САЩ, Канада и европейските държави, в което се излагат опасенията на Русия по отношение на сигурността. Брюксел с удоволствие изтъква, че въпреки изпращането на писмото до десетки национални правителства, Лавров е получил само два отговора: от НАТО и ЕС.

Представител на ЕС заяви пред Си Ен Ен, че „не могат да се сетят за по-добър пример за обединението на двата органа като партньори от координирания отговор до Лавров“.

Високопоставеният служител на НАТО обаче обясни, че според него ЕС „е изхабил твърде много усилия, за да напише отговор на писмо, което вероятно е било написано за пет минути и е имало за цел да предизвика смут“. В това отношение служителят смята, че ЕС е бил „наивен“ и е позволил на Русия да се възползва от него, тъй като координираният отговор „погълна вниманието тук в продължение на седмици, но в крайна сметка не постигна почти нищо“.

Европейският дипломат заяви, че тази конкретна криза е подействала добре, защото „е била преодоляна на много високо дипломатическо и геополитическо ниво. Неща като координирани посещения и видими срещи на лидери“. Въпреки това и те са песимистично настроени, че всичко „в сфери като енергетиката или киберсигурността“ може да доведе до връщане към две институции с противоречиви интереси. Всъщност тези въпроси биха могли дори да се превърнат във фактори в Украйна.

Но всяко самодоволство в европейските столици може да се окаже преждевременно. Очевидно е, че ситуацията на руско-украинската граница продължава да бъде сурова и ужасяваща. Ясно е, че досегашният отговор на Запада само усмирява Путин и нещата все още могат да станат много неприятни. Въпреки това, след години на скрита, а понякога и на публична враждебност, ЕС и НАТО намериха начин да се обединят в едно и също време на голяма несигурност за Запада. А това може да бъде само от полза при многобройните кризи, които се очертават извън Украйна.