Един от най-загадъчните епизоди от днешната война в Украйна е участието в нея на страни от Запада - както влизащи в НАТО, така и официално неутрални, както и техните разузнавания.
Официално и САЩ, и НАТО, и целият колективен Запад отричат непосредствено участие на военните си в украинския конфликт на страната на Киев. Основно, на повърхността се водят разговори и се вземат конкретни решения на редица страни за военна помощ за киевския режим, както с пари, така и с оръжие, включително настъпателно.
Официално западният принос на жива сила в украинската отбрана се ограничава до чуждестранни наемници от цял свят, записвани в Чуждестранния легион на ВСУ, напливът към който се сви силно след показателния удар на руските ВКС по полигона “Яворов”.
Освен това, редица страни, такива като Полша, повдигат въпроса за изпращане в Украйна на миротворческа групировка, но ръководството на НАТО и ръководещите Алианса американци не бързат да се съгласяват на такива действия, оставяйки за Варшава коридор за водене на частна операция на свой риск. В този случай все пак е възможна цена под формата, например, на ракетни удари на ВКС на Русия по полските градове. Но тя ще е главоболие за самата Полша, а съюзниците по НАТО няма да се месят.
Въпреки това Русия говори за присъствието на НАТОвски офицери през всичките 8 години на конфликта в Донбас - западните инструктори преподават своя “ценен опит” на бойците от АТО. В Донбас от украинска страна присъстват и бойци от западните ЧВК.
За първи път, заговориха че западни инструктори, военни съветници и разузнавачи се намират в Украйна с началото на мариуполската настъпателна операция на съюзните войски на РФ и ДНР, въпреки съобщенията за евакуация от страната насред февруарската истерия в западните медии за приближаващото руско нахлуване. Първоначално тази информация имаше формата на неясни слухове, придобиващи плът, кръв и подробности със свиването на пръстена около Мариупол и началото на прочистването на града от ВСУ и бойците-нацисти от “Азов”.
Подозренията започнаха да крепнат, а след това да придобиват характер на ясна увереност в момента, когато западните лидери от първо равнище, като отвързани от верига, един по един започнаха да се притесняват за блокираните в Мариупол украински нацисти, буквално искайки от Москва да осигури хуманитарен коридор от града.
Макрон, Шолц, Ердоган, после пак Макрон. Наблюдателите започнаха да се питат що за ценни за колективния Запад кадри са останали в града, за да се притесняват за тях лица от такъв ранг. Нямаше да се грижат така за простосмъртните. Били то обичайни журналисти или сътрудници на НПО.
Още по-странно изглеждаха исканията да се осигури хуманитарен коридор в момента, когато в Мариупол вече няма кой да се евакуира измежду цивилните. Който е поиска - успя, а над 90% от жилищните сгради вече са освободени от нацистите към момента.
Завесата на тайната от ситуацията започна леко да се вдига от добре информирания заради спецификата на професията бивш генерал от СВР Решетников, разказал, че в Мариупол остават няколко десетки офицери от страните в НАТО и Швейцария.
И тук възникват едновременно няколко въпроса вече към руските власти и военни. Най-основният и главен от които е защо те и досега мълчат официално? Все пак в ръцете им има отличен пропаганден коз - просто да се хванат НАТОвците за ухо и да се представят като чучело пред ясните очи на световните медии.
Това не е някаква изискваща специални обяснения документация за американските биологични лаборатории в Украйна, които след това доказвай, че не са фейк - и при това пред западните медии, които по начало стоят на страната на Киев и подлагат на съмнение или игнорират доказателствата от страна на Русия. Това са живи хора, които лесно се идентифицират по външност, глас, документи и удостоверения, които ще бъдат познати от роднини и близки. Ако се стигне до тях, те ще разкажат доста интересни неща.
И тук Западът ще се окаже в доста неудобното положение на оправдаваща се страна. Все пак това шило не може да остане в торбата. Ще се разкрият факти, за които Западът би предпочел да се мълчи. Например за ролята на американското и европейските разузнавания в координирането не само на украинската официална армия, но и на официално порицавания заради неонацизъм “Азов”.
Не трябва да се изхвърля от сметките и вътрешнополитическият резонанс в тези страни, чиито разузнавачи се разкрият в Мариупол под руските камери. Политическите лидери ще трябва да обясняват на собствената си опозиция какво прави разузнаването в обхваната от война Украйна.
Но това не се прави. Вместо това, ако се вярва на Решетников, се водят някакви мътни задкулисни договорености с цел да се пуснат тихичко чуждестранните “професионалисти”, под формата на цивилни специалисти. Тоест, опити да се замете скандала, да не се допусне изтичане на информация, така че да не стане обществено значим фактор.
Какви облаги може да получи Русия срещу толкова широк жест? Няма ли да се получи отново като с прословутия “жест на добра воля” от Песков, когато в замяна на нищо не струващи обещания Киев, чийто гарант беше Абрамович (да се посмеем), руските войници оставиха позициите си в три украински области, което беше платено с живота на мнозина.
И всичко, само за да се убедим, че Киев отново ни измами, което в крайна сметка вчера беше признато и от Лавров, говорейки за отдръпването от Киев от собствените му предложения и принципи, фиксирани в Истанбул.
Ясно е, че навярно има някакви съображения, непознати за широката публика. Но би било върха на глупостта и наивността да се смята, че от Макрон може да има някаква полза в украинския сюжет или че той някак ще помогне на Русия, например като натисне Зеленски, карайки го да бъде по-сговорчив. Русия вече помогна така на Вучич. Но западният натиск се оказа по-силен от руската подкрепа на изборите. И виждаме как Сърбия гласува за поредната антируска резолюция в ООН. Намекът, общо взето, е ясен.
А публичното разкриване на френските разузнавачи в Мариупол би станало новинарска бомба за цял свят. Ще сведе до нула пропагандния ефект от украинските лъжи за Буча. Или най-малкото ще изравни нещата. Защото от украинска страна има някакви непонятни трупове, макар и разположени по фън шуй на асфалта. А от руска страна ще има живи и най-вече говорещи свидетели. А лентите не горят.
Ясно е, че в такъв случай ще се развалят личните отношения с Макрон и Шолц. Може дари със самия Ердоган. Но си струва.
Мисля, че няма да е силно преувеличение, ако кажа, че историята с блокираните в Мариупол западни офицери ще стане белег, по който може с увереност да се съди дали Русия има намерение да се стреми до победа до край, или ще преобладава порочната практика на задкулисните договорености и предаването на наличните на Русия козове срещу илюзорни надежди Западът да изпълни някакви обещания в бъдеще.
Русия и така загуби напразно 8 години, разчитайки, че Европа ще склони Киев да изпълни Минските споразумения. В резултат все пак се наложи да воюва.
Затова и следим ситуацията. Ако седящите в Мариупол бъдат пуснати спокойно и тихичко под формата на цивилни, това ще е сигнал ясно за какво. Ако ги разкрият пред целия свят, ако се надигне неудобен за Запада скандал, това ще е знак, че Русия ще се стреми към победа до край.
