Джон Хенли
Гласоподавателите в Италия, четвъртата по големина икономика в Европа, отиват на урните на 25 септември, за да изберат парламент, който се прогнозира да бъде доминиран от консервативна коалиция, водена от крайнодясната партия на Джорджия Мелони "Братята на Италия".
Гласуването може да има далечни последици не само за Италия, но и за ЕС, въпреки че съюзът на Мелони с твърдолинейната, антиимиграционна Лига на Матео Салвини и Forza Italia на Силвио Берлускони подчертава ангажимента си към ЕС и НАТО.
„Постфашистката" партия на Мелони скочи от 4% от гласовете през 2018 г. до почти 25%. Това е само точка разлика от Демократическата партия (PD) на Енрико Лета, но нейната трипартийна коалиция получава общо около 48% срещу дела на лявоцентристкия съюз от около 29%.
45-годишната Мелони се дистанцира от неофашисткия произход на своята партия, като каза, че „италианската десница е предала фашизма на историята". Но тя се възхищава на националистическия лидер на Унгария Виктор Орбан, противопоставя се на правата на хомосексуалистите и иска флотът да връща обратно мигрантите. Лозунгите й - „Бог, семейство, отечество" и „По-малко Европа, но по-добра Европа" - обаче будят нерви.
Премиерът Марио Драги, бивш ръководител на Европейската централна банка, който преди 18 месеца беше популярен технократски избор да управлява Италия като временно управляващ в разгара на пандемията, подаде оставка миналия месец, след като коалицията му се разпадна. Година и половина начело на правителството на националното единство беше период на относителна стабилност и икономическо възстановяване, но антисистемното Движение „Пет звезди" оттегли подкрепата си, а Лигата и Forza Italia последваха примера му.
Съгласно нов закон, въведен през 2018 г., малко над една трета от парламентаристите в горната и долната камара на Италия се избират мажоритарно, а останалите се избират чрез пропорционално представителство чрез партийни списъци. Партиите могат да участват самостоятелно или като част от коалиция. Отделните партии се нуждаят от поне 3% от гласовете, за да спечелят места, докато коалициите изискват 10%. Вече няма автоматично мнозинство за партия или група, която печели повече от 40% от гласовете.
Тази година местата в долната камара бяха намалени от 630 на 400, като сенатът слезе от 315 места на 200. По-малкият парламент вероятно ще окаже голямо влияние, намалявайки размера на бъдещите мнозинства и превръщайки партийната лоялност в първостепенно значение.
Дясноцентристката коалиция, доминирана от Братята на Италия, се съсредоточи върху популяризирането на традиционното италианско семейство, а популистката Лига, фиксирана върху намаляването на имиграцията и отслабването на влиянието на ЕС, би изтеглила Италия много надясно. По ключовия въпрос на деня, кризата с разходите за живот, коалицията предложи намаляване на ДДС върху основни артикули и енергия, предоговаряне на плана за възстановяване на Италия в ЕС, за да се вземат предвид растящите цени, и насърчаване на работодателите да предлагат ваучери за енергия на работниците.
Тя също така предлага намаляване на данъците навсякъде, премахване на спорната схема за облекчаване на бедността, но увеличаване на други социални помощи и увеличаване на пенсиите, иска да реформира пакта за стабилност на ЕС и да въведе преки избори за президент на Италия.
Лявоцентристка коалиция няма обща платформа, така че PD пусна своя собствена, която включва увеличаване на възобновяемата енергия и предоставяне на безплатно или евтино електричество от възобновяеми източници на семейства с ниски и средни доходи. PD също така предлага намаляване на данъка върху доходите на хората със средни и ниски доходи, повишаване на нетните заплати с еквивалента на един месец годишно, подобряване на заплащането на учители и здравни работници и въвеждане на минимална минимално почасово заплащане от €9 (£7,80).
Въпреки че Мелони каза, че Италия ще продължи да подкрепя Украйна, една твърдо дясна коалиция би трябвало да повдигне въпроси относно политиката на Италия, предвид предишните връзки на Салвини и Берлускони с Кремъл на Владимир Путин.