"Наричат го Острова на смъртта или Острова на мистериите и това не е случайно".

Думите са на репортера на "Би Би Си" - Файър Робъртсън - и датират още от 60-те години на миналия век, когато британските медии започват да проучват остров Груинард.

И, както подчертава Робъртсън, тук не говорим за глуповати суеверия и митове. Островът се намира на по-малко от 2 километра от бреговете на Шотландия, но въпреки това по време на Втората световна война Чърчил го избира като площадка за изпитания.

На Груинард обаче не се тестват огнестрелни оръжия, а биологични - с опасна зараза.

Чърчил е убеден, че германците вече разполагат с биологично оръжие и е само въпрос на време да го използват.

Затова дава задача на група учени да започнат да тестват британски отговор на заплахата и за целта специалистите избират Груинард - необитаем остров с площ 522 акра, едновременно изолиран и близо до суша.

Проектът би трябвало да е строго секретен и да се провежда под кодовото название "Операция вегетарианец".

Целта е да се създаде биологично оръжие, което изцяло неутрализира противника и на британската армия да не ѝ се налага въобще да влиза в битки. Така биолозите се спират на антракс - зараза с изключително висока смъртност, предаваща се чрез спори.

И така през 1942 г. Груинард е забранен за достъп за цивилни и опитите с антракс започват.

Операцията е строго секретна и в нея участват както военни, така и учени. Документален филм на "Би Би Си" от 2022 г. разкрива мащабите на експериментите, които са се провеждали на Груинард и които са довели острова до екологична катастрофа заради изпуснатите антраксови спори.

Тестовете са в две направления. Първо, те трябва да докажат смъртоносната сила на антракса, но освен това проверяват и дали спорите на заразата ще оцелеят при всякакви условия.

Първият опит се провежда върху 80 овце, срещу които чрез малка експлозия е насочен облак от антраксови спори. Резултатите са чудовищни, като в рамките на няколко дена всички животни започват да показват симптоми на болестта и бързо започват да измират.

Телата им впоследствие са изгорени или погребани под огромно количество пръст.

Въпреки старанията и секретността, "Операция вегетарианец" не успява да остане незабелязана от местните.

В месеците, в които експериментите протичат, а и след тях започват да измират животни на континенталната част на Шотландия. Спорите на антракс са изключително устойчиви и се разнасят по въздуха, заразявайки всичко по пътя си. Антракс попада и във водите около Груинард.

Дъждовете отмиват почвата на отровния остров и разнасят болестта, като правят реките и подпочвените води потенциално смъртоносни.

Британското правителство набързо изплаща компенсации на животновъдите, което прави последните още по-подозрителни, че се случва нещо нередно. След края на Втората световна война остров Груинард е поставен под карантина и военните започват отчаяни опити да го изчистят с химически препарати.

Тестове от 1971 г. показват, че повърхността на почвата е безопасна, но под нея веднага са открити спори на антракс.

Нови проби от 1981 г. сочат, че "Островът на смъртта" още е заплаха за живота заради високото съдържание на антракс на него.

Груинард е обявен за безопасен чак в началото на 90-те години на миналия век, а за щастие антраксовата бомба на Чърчил никога не влиза в употреба. Хората обаче отбягват острова и до днес и предпочитат да не стъпват на него.

"Никой не ходи там и никой не иска да ходи там", заявява една от местните жителки пред шотландската телевизия STV.

Тя е категорична, че всички предпочитат да стоят далеч от Груинард и да не мислят за кошмарните експерименти, които са се случвали на острова.