This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.
Държавата смята да се оттегли от партньорство с концесионера на една от най-големите златни мини в света – Челопеч, канадската „Дънди прешъс металс“. Икономическото ведомство иска компанията да изготви нов проект на споразумение, по което да се преговаря в бъдеще. Засега обаче властта не се ангажира пряко.
„На този етап не е ясно защо държавата трябва да участва в бизнеса на едно частно дружество и още повече в създаването на ново. Затова е необходим значителен финансов ресурс от страна на държавата, а бъдещите ползи са неясни“, пише в отговор за „Класа“, изготвен от ведомството на Трайчо Трайков.
„Подготвяме нова икономическа оценка на инвестицията, която трябва да е готова до два месеца“, каза Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения“ в „Челопеч майнинг“, дъщерното дружество на „Дънди“, което добива метала.
Според меморандума за разбирателство, подписан от държавата и „Дънди прешъс металс“ през 2008 г., държавата трябваше да участва с 25% в съвместна компания. Участието се равнява на 155 млн. долара. Концесионното възнаграждение според документа щеше да варира между 2-8% в зависимост от добива.
„Дори страни от Третия свят не позволяват държавата да има по-малко от 51% дял в концесията на подземни богатства“, заяви за „Класа“ Константин Дичев от „Зелени Балкани“. От друга страна, цялата инвестиция в модерния добив би трябвало да е от страна на фирмите, но държавата да контролира условията, при които се извършва той. „ Да не говорим, че при добива „Дънди“ иска да прилага цианидна технология“, добави Дичев.
Канадската фирма ще кандидатства за концесия за добив и на находището Ада тепе край Крумовград. Само преди два месеца
МОСВ издаде комплексните разрешителни
на „Челопеч майнинг” и „Горубсо – Кърджали” за добив на злато чрез цианидна технология. По отношение на тази технология позициите на еколозите и инвеститорите са противоположни.
Цианидните съединения са опасни. Ако от големи количества се умира моментално, малките в питейната вода водят до ракови образувания, обясни Васил Кадринов от екосдружението „България без цианиди“. Според него при добива в Челопеч такава опасност има за 2 млн. души по поречията на реките Тополница, Марица и Арда. Освен това челопечката руда съдържа арсен във висока концентрация, каза Даниел Попов от Информационен и учебен център по екология. Инсталация за промишлени нужди, която прилага цианидните технологии и същевременно изчиства рудата от арсен, няма никъде, твърдят еколозите. Те припомниха случая в Байа Маре (Румъния) и аварията в Англия, съответно през 2000 г. и през 2009 г. И в двата случая са изпуснати цианиди. В резултат на разстояние от 30 км всичко е унищожено, макар че опасното съединение е било в нормите. Затова подобна инсталация не трябва да се пуска, докато не бъде изпробвана, смятат еколозите.
В Румъния концентрацията на цианиди е била 1000 мг на литър. В Челопеч предлагаме по-малко от 7-8 мг на литър, а в Крумовград - 1 мг на литър, аргументира позицията на компанията Алекс Нестор. В Румъния не е имало цикъл на деструкция на цианидите, а хвостохранилището е било управлявано зле. Нормата, приета от ЕС, е 10 мг на литър, допълни още той.
През 2008 г. Челопеч е определен като район с повишен здравен риск.
Има и други възможности
Има и други алтернативни технологии с различни киселини и органични продукти (биокатализа), обясни инж. Георги Фурнаджиев от сдружение „Екофорум“. Вярно е, че в света 50% от добива е с използване на цианиди. Това става обаче далеч от населени места. В САЩ и Канада - в пустинни територии, в Перу и Чили - високо в планините. И досега не е ясно какви ще са последствията от цианидните съединения, след като бъдат депонирани. „Държавата няма да спечели много, ако концентратът се преработва у нас, по-добре да се изнася както досега“, допълни той.
Заради замърсяванията с арсен в региона през 1990 г. Великото Народно събрание забрани добива и преработката на рудата от Челопеч. С това реално бе забранена и цианидната технология. Не е ясно защо сега в добавка тя се допуска, след като вече е забранена, припомня Фурнаджиев.
Няма спор, че тази технологията е най-изгодна. Сега извличането на златото от рудата е около 65%. При цианидно излужване ще достигнем над 90%, призна Нестор. Златото, което сега отива в хвостохранилището, ще бъде извличано, добавя той.
Решението по ОВОС е в съда
Заради липса на аргументи, че цианидната технология е най-добрата налична, тричленен състав на ВАС отмени оценката за въздействие върху околната среда, издадена на „Дънди“ през 2008 г. от бившия екоминистър Джевдет Чакъров. Компанията и екоминистерството от своя страна обжалваха решението. „Имайки предвид спецификата на Челопешкия концентрат, богат на арсен, това е най-екологосъобразната технология“, обясни Нестор. В жалбата на МОСВ се подчертава, че оценката е още актуална.
Прилагането на най-добрите налични техники е условие за издаване на комплексно разрешително, а не на решение по ОВОС, твърдят от МОСВ. Очаква се съдът да насрочи заседание по делото през януари.
Алекс Нестор, директор „Корпоративни и външни отношения“ в „Челопеч майнинг“ ЕАД: Преработката ще е абсолютно безопасна - Г-н Нестор, правихте ли проучвания как технологията ще въздейства на околната среда и на хората?
- Разбира се, че проучвания са правени. Самата технология изисква затворен цикъл. Това означава, че никакви цианиди няма да бъдат изпускани в околната среда. Те ще се отлагат само в хвостохранилището, което е добре обезопасено със слой глина на дъното, полиетиленово фолио и всички модерни технологични компоненти. Компанията е член на Института по управление на цианидите към ООН, а той има стриктен кодекс за производство, транспортиране, складиране и използване на цианидите.
- Трябва да убедите хората, че тази технология наистина няма да им навреди.
- В инвестиционната програма предвиждаме рекултивация, поддръжка на терените, мониторинг, които са част от проекта. Хората и сега могат да сравнят какво представляваше рудник Челопеч през 2004 г. и какво представлява сега. Променихме технологията на добив и в момента използваме т.нар. камерно изземване. При този метод голяма част от отпадния продукт не отива в хвостохранилището, а се смесва с цимент и се връща обратно в мината. От 2004 г. до сега сме инвестирали около 300 млн. лева в Челопеч.
- Къде другаде в света се използва тази технология?
- 90% от световния добив на злато е базиран на цианидната технология. Тя е много стара, разработвана, усъвършенствана. Не знам за последните 50 г. някой от работещите в златодобивните предприятия да се е отровил. В Швеция и Финландия м.г. бе пусната инсталация за цианидно излужване на златото и автоклавни инсталации.
Само един металургичен комбинат в Намибия приема концентрата. Голям е рискът при загубата на този клиент рудникът в Челопеч да бъде затворен. Затова искаме да изградим инсталация за производство на крайни метали и отстраняване на арсена в Челопеч. Тя е щадяща околната среда, защото използва модерна технология, при която арсенът се свързва с желязото в безвреден продукт, известен като минерала скородит.
- Защо хората и екоорганизациите са негативно настроени?
- Да, има такива хора и организации, но пък има много други, които определено поддържат реализирането на инвестиционните ни проекти. В България се използват цианиди в много производства.
- Колко може да се добива в Челопеч и какво е наличието на руда в находището?
- В Челопеч добиваме към 950 000 т руда на година. Планираме да го увеличим на 1,5 млн. т и след това на 2 млн. т. Правим и допълнителни геоложки проучвания за нови залежи, когато се изчерпи находището. Увеличаването на добива е първата фаза на инвестицията. Втората фаза включва строителството на автоклавна инсталация за производство на крайни метали – злато, сребро и мед. От момента на разрешението за строеж ще ни трябват около 2 г. да я пуснем. Новата инсталация ще позволи да се използва вносен концентрат, който ще се преработва на място.
