Цял век след потъването на „Титаник“ учените намериха неочакван виновник за трагедията – Луната. Всъщност всички знаем, че причината за инцидента с трансатлантическия лайнер преди 100 години, при която загиват 1517 души, е сблъсък с айсберг. Позицията на Луната по това време обаче може да обясни наличието на необичайно голям брой ледени късове на пътя на „Титаник“, посочва физикът Доналд Олсън от Тексаския държавен университет, цитиран от Ройтерс.
Изследователите все още недоумяват защо капитанът на потъналия на 15 април 1912 г. „Титаник“ Едуард Смит е пренебрегнал предупрежденията за айсберги в района. Смит е бил най-опитният капитан в White Star Line и е бил назначен за първото пътуване на „Титаник“ именно заради уменията и предпазливостта си.
Айсберги от Гренландия, като този, в който корабът се удря, обикновено остават в плитките води край Лабрадор и Нюфаундленд и не могат да продължат да се движат на юг, докато не се разтопят достатъчно, обяснява Олсън. Как е възможно тогава толкова голям брой айсберги да са се придвижили толкова на юг, че да стигнат до маршрутите на корабите? Учените изследвали предположенията на покойния океанограф Фъргюс Уд, според когото необичайното приближаване на Луната до нашата планета през януари 1912 г. е довело до толкова силни вълни, че много по-голям брой ледени късове успели да се отделят от Гренландия и да стигнат до маршрутите на корабите, преди да се разтопят, въпреки че маршрутите били изместени на юг заради предупрежденията за айсберги.
Според Олсън на 4 януари 1912 г. се случило събитие, появяващо се веднъж на няколко поколения. Тогава Луната и Слънцето са били в такава конфигурация, че двете небесни тела взаимно усилвали гравитационното си притегляне. В същото време можело да се наблюдава най-голямото сближаване между земния спътник и планетата ни за последните 1400 години. „Тази конфигурация усилила максимално въздействието на Луната върху приливите“, обяснява Олсън.
Според неговите изследвания айсбергът, довел до фаталния край на „Титаник“, се е откъснал от Гренландия точно през януари 1912 г., а необикновената комбинация от астрономични събития направила възможно придвижването му до пътя на кораба.