Огромен клъстър с рекорден брой галактики, една от най-големите структури във Вселената, е бил открит на около 5,7 милиарда светлинни години от Земята, съобщи Ройтерс, като цитира изявление на Центъра по астрофизика Харвард – Смитсониън. Според учените наблюденията на клъстъра са показали смайващо темпо на създаване на звезди, което може да накара астрономите да преосмислят развитието във времето на подобни колосални структури и галактики. Клъстърът е известен като SPT-CLJ2344-4243, но е кръстен Феникс за по-кратко. „Докато галактиките в центъра на повечето клъстъри могат да бъдат в спящо състояние в продължение на милиарди години, тази в центъра на Феникс изглежда се е върнала към живот с нов взрив на образуващи се звезди“, заяви Майкъл Макдоналд от Масачузетския технологичен институт. На основата на наблюдения от Обсерваторията с рентгенови лъчи на НАСА „Чандра“, на американския телескоп на Южния полюс и осем други обсерватории изследователите смятат, че центърът на Феникс създава около 740 соларни маси или звезди годишно. За сравнение клъстърът Персей образува звезди 20 пъти по-бавно от Феникс. В прессъобщението на Харвард – Смитсониън се подчертава, че Феникс създава звезди с най-бързото темпо, наблюдавано за центъра на галактичен клъстър. „Освен това Феникс е и най-мощният производител на рентгенови лъчи от известните досега клъстъри, а темпото на охлаждане на горещи газове в центъра на клъстъра е най-бързото, наблюдавано някога.“
Гигантските черни дупки в централната галактика на даден клъстър отдавна се свързват с бавния ритъм на формиране на звезди, тъй като те помпат енергия в системата и предотвратяват охлаждането на газовете, което е необходимо за звездното формиране. Но „масивният звезден взрив“ във Феникс, раждащ по около 2 звезди на ден, подсказва според астрономите, че черната дупка в неговата централна галактика „е учудващо кротка“, не е успяла да взаимодейства със свръхсилна охлаждаща струя и да предотврати създаването на звезди с подобно невиждано темпо.