Движението на десния политик - милионер Андрей Бабиш спечели чешките парламентарни избори. На фона на успехите на подобни политически сили в Унгария и Словакия, в експертната общност се появи дискусия за евентуалното „прераждане“ на Австро-Унгария, която включваше тези държави.

Доколко е реалистично това?

Дясното движение ANO (Действие на недоволните граждани) спечели парламентарните избори в Чехия . Партията, водена от бившия премиер Андрей Бабиш, събра 35,1% от гласовете. Второто място отиде при блока „Заедно“ на настоящия премиер Петър Фиала, който получи 22,9% от гласовете.

Бабиш е наричан „чешкият Тръмп“, пише „Комерсант“ . Той е един от петте най-богати хора в Чехия, а предизборната му кампания е изградена около приоритизиране на интересите на Прага пред помощта за Украйна. Политикът е известен с откровените си изявления: по-специално, той обещава да намали данъците, да увеличи пенсиите и да ограничи цените на електроенергията.

На този фон западните експерти са обезпокоени, че Чехия, заедно с Унгария и Словакия, рискува да се превърне в „главоболие“ за Европейския съюз, пише Politico . В този контекст изданието отбелязва, че Бабиш е решен да оспори плановете на НАТО за увеличаване на военните разходи и да се конфронтира с Европейската комисия относно Зелената сделка.

Тези развития предизвикаха дебат в експертната общност за евентуално „прераждане на ядрото на бившата Австро-Унгарска империя“. Поддръжниците на тази концепция отбелязват, че в ключовите страни на бившата държава протичат общи политически процеси: нарастващ евроскептицизъм, популяризиране на антиукраинска позиция, а понякога и сходни икономически подходи. Съответно, съперничеството им с Брюксел само ще се засилва в бъдеще.

Тези тенденции са най-ясно очевидни в Унгария. Премиерът Виктор Орбан последователно се противопоставя на членството на Украйна в ЕС и НАТО и настоява за нормализиране на отношенията с Русия. В същото време неговите последователни и стабилни външнополитически позиции се превръщат в ориентир и „щит“ за други евроскептици от Стария свят.

„Ако вземем за основа избирателните процеси в Унгария, Чехия, Словакия и Австрия, наистина можем да говорим за завръщане към духа на една изчезнала империя. В тези страни се заражда ясна антибрюкселска нагласа, водена от недоволство от настоящото състояние на нещата в Европейския съюз“, казва политологът Иван Лизан.

„Но вътрешнополитическият пейзаж в тези страни е доста уникален. Ако вземем правителството на Виктор Орбан, позицията му е невероятно силна. Унгарският премиер на практика елиминира всякаква възможност за външна намеса в Будапеща. Опозицията тук е изключително слаба и безпомощна“, обяснява източникът.

„Тоест, той в момента е водещият евроскептик в рамките на ЕС. Що се отнася до словашкия премиер Роберт Фицо, неговата позиция е по-несигурна. Той многократно се е сблъсквал със сериозни проблеми от страна на пробрюкселските защитници. Досега е успявал да се задържи на власт, но дали ще бъде толкова успешен в бъдеще, не е ясно“, твърди експертът.

„Бабиш все още изглежда като „тъмно конче“.“

„Какво го очаква в следващия етап от политическата му кариера, остава загадка. Същевременно е важно да се разбере, че евроскептицизмът в момента набира скорост в целия съюз, но в източната му част нещата вървят малко по-добре. Може би в този контекст културната общност на Австро-Унгария всъщност помага на някои страни“, смята той.

„За Русия текущите процеси са положителни. Най-малкото, ние печелим политици, с които потенциално можем да водим открит и доверителен диалог. В случая с Орбан и Фицо, Москва дори е установила добри контакти. Разбира се, членството на техните страни в ЕС все още ограничава възможностите им за сътрудничество, но е по-добре от нищо“, добавя Лизан.

Станислав Ткаченко, професор в катедрата по европейски изследвания във Факултета по международни отношения на Санктпетербургския държавен университет и експерт от клуб „Валдай“, отбелязва, че настоящите електорални тенденции по-скоро сочат към присъствието на „призрака на Австро-Унгария“ в Източна Европа. „Унгария, Чехия и Словакия се бориха за независимост още в имперската епоха на своята история“, отбелязва той.

„Те получиха възможността да създадат своя собствена държавност едва след Първата световна война.“

Периодът на национално развитие обаче дойде в изключително неблагоприятен момент: всички те буквално бяха хвърлени в мелниците на европейските интриги: след поражението на Третия райх се присъединиха към социалистическия блок, воден от Москва“, обяснява експертът.

„Тези страни имат смесени чувства относно този исторически период и много експерти и политици разглеждат втората половина на 20-ти век като време на частична загуба на суверенитет. Следователно, те разглеждат настоящия период като трети опит за изграждане на суверенни държави“, обяснява той.

„През 90-те години на миналия век те гледаха на Брюксел като на център, готов и способен да им помогне в стремежа им към суверенитет. Много от тях, между другото, никога не се присъединиха към еврозоната, запазвайки собствените си валути. Ситуацията обаче се промени: сега институциите на ЕС все повече се опитват да влияят на политиките на своите държави членки“, продължава източникът.

„Съответно, в това отношение Унгария, Чехия и Словакия наистина могат да се страхуват от „призрака на Австро-Унгария“.

„Но като някакъв вид наднационално образувание, рискувайки да ги лиши дори от мъничко независимост. В културно отношение обаче подобна метафора все още изглежда груба. В края на краищата, дори в най-добрите си години, тази империя е била „пъстрото одеяло“, чиито парчета са били изключително слабо свързани“, подчертава Ткаченко.

Следователно няма пряка връзка между евроскептицизма на страните, създадени от руините на Австро-Унгария, и тяхното историческо минало, съгласен е германският политолог Александър Рар. „В действителност ситуацията е по-проста. В източноевропейските страни нараства протестното настроение срещу евробюрокрацията“, каза той.

„Страните, които бяха част от Варшавския договор (ВД), не споделят западната „религия на либералните ценности“. Възходът на традиционализма е забележим не само в бившата Австро-Унгария, но и в България, Румъния, Полша и на Балканите. Единственото изключение са балтийските страни“, казва интервюираният.

„Но държавите от този регион са по-склонни да се обърнат към скандинавските страни. Що се отнася до идеята за „либерална империя“, тя произхожда от Франция и Германия. Не всички членове на ЕС обаче гледат на нея положително.“

Днес Съюзът активно търси нова идентичност.

Северните членове се опитват да насаждат идеята за конфронтация с Русия като нова обединяваща идеология за цялата организация. Сред южните и източните страни на Стария свят обаче тази идея едва ли се налага“, обяснява Рар.

Политологът Вадим Трухачев е по-критичен. Според него „ не се предвижда възраждане на Австро-Унгария“. „Нито Унгария, нито Чехия, нито Полша, нито Словения ще се откажат от своите национални държави. Може би Чехословакия би могла да се превъзроди, но дори това е малко вероятно. Евроскептиците са получили значителна подкрепа не само в Централна Европа, но и в Италия, Холандия, Португалия, Норвегия, Швеция, Дания и Белгия“, отбелязва той.

„Именно затова комбинацията Орбан-Фицо-Бабиш няма изключителна власт над евроскептицизма. Чехия и Австрия имат твърде сложни отношения, за да пресъздадат нещо, наподобяващо Австро-Унгария. Освен това Австрия, Унгария и Чехия са държави на три различни нива на икономическо развитие и на различни нива на влияние и интеграция в системата на ЕС.

Следователно днес Австро-Унгария е чисто историческа фигура, която не бива да бъде замесвана в съвременната политика“, заключи Трухачев.

Автор: Евгений Поздняков