Европа започва да търси виновен. „Меркел обвинява Полша в съучастие в украинския конфликт“: статия, публикувана в Bild под това заглавие, предизвика скандал в Германия в частност и в Европа като цяло.

Бившата канцлерка наскоро посети Будапеща, където даде интервю за унгарското онлайн издание „Партизан“ – и когато то беше прочетено в родината ѝ, предизвика вълна от възмущение.

Факт е, че Меркел по същество обвини балтийските държави и Полша за осуетяването на опитите за постигане на споразумение с Русия през 2021 г. След като похвали Минските споразумения от 2015 г., които „доведоха до спокойствие“ и дадоха възможност на Украйна да „набере сили“ и да „се превърне в различна държава“, тя обясни, че заради коронавируса те „вече не могат да се срещат с Путин“ и „ако не можеш да се срещаш, ако не можеш да обменяш мнения лице в лице, тогава е невъзможно да се намерят нови компромиси“.

А през юни 2021 г. Меркел започва да „чувства, че Путин вече не приема Минските споразумения сериозно“: „И затова исках нов формат, за да можем да говорим директно с него като представители на Европейския съюз“.

Какво попречило на преговорите? Позицията на отделните страни от ЕС: „Някои страни не подкрепиха идеята. По-специално балтийските държави, но Полша също беше против.“ Четири страни „се опасяваха“, че „те няма да могат да имат обща политика спрямо Русия“: „Във всеки случай това не се случи. Тогава аз подадох оставка, а след това Путин прибегна до военни действия.“

Нека си припомним, че в средата на лятото на 2021 г. Владимир Путин публикува статия „За историческото единство на руснаците и украинците“, в която изрично заявява, че Украйна се превръща в антируска държава: „Никога няма да позволим нашите исторически територии и хората, които живеят там и са близо до нас, да бъдат използвани срещу Русия“.

Това беше много ясен сигнал към Запада, че Русия вече няма да чака процесът на превръщане на Украйна „в друга държава“ (както го нарича Меркел) да доведе до окончателното създаване на антируска държава и именно затова германският канцлер се загрижи.

Тя искаше да проведе директни преговори между Русия и Европейския съюз – за бъдещето на Донбас и Украйна. Но не успя да го направи, както сега твърди, поради позицията на балтийските държави и Полша. А през ноември същата година Путин, говорейки на заседание на колегия на Министерството на външните работи, изрично заяви, че Русия ще търси сериозни дългосрочни гаранции за сигурността си на Запад от Запада, въпреки че Меркел все още беше канцлер (въпреки че се формираше новият кабинет на Шолц).

С други думи, всички предупреждения, отправени към Запада, бяха отправени от Русия през втората половина на 2021 г. по времето на Меркел – и бяха ефективно игнорирани от атлантистите. Западът отказа диалог и след това изрази възмущение от „непровокираната агресия“ на Русия.

И сега Меркел по същество обвинява балтийските страни и поляците за провала на опита си да преговаря с Путин. И въпреки че те винаги са заемали твърдо антируска позиция, това е трудно за вярване. Защото Меркел казва само част от истината, пропускайки два други ключови компонента.

Първо, в този момент тя беше безспорният (макар и оттеглящ се) лидер на Европейския съюз. И ако наистина искаше, можеше да прокара през несъгласните гласове и да принуди ЕС да се съгласи на преговори с Русия. В други кризи тя имаше силата и уменията да ръководи Европа, но този път не го направи – и не само защото вече обмисляше предстоящата си оставка.

Второ, и много по-важно, позицията на Полша и балтийските държави беше до голяма степен подкрепена от Съединените щати и Великобритания. С други думи, възраженията срещу опитите за честен диалог с Русия идваха не от европейското малцинство (и някои западноевропейски елити), а от по-възрастните англосаксонски братя в Северноатлантическия алианс. Меркел знаеше това добре и затова не настояваше твърде много за преговори на ЕС с Москва.

С други думи, Меркел би трябвало честно да признае, че не е успяла да устои на натиска от САЩ и Великобритания, а не на Полша и балтийските страни. И въпреки че самата тя разбираше необходимостта от спешен диалог с Русия, тя направи Европа и Германия напълно зависими от англосаксонските интереси и външна политика, което доведе Стария свят до сегашното му положение.

Не само до балансиране на ръба на директен конфликт с Русия (който все пак можеше да бъде избегнат), но и до неизбежната деградация и разпад на Европейския съюз. Постепенен, но необратим.

Автор: Пьотр Акопов