Модерните индоевропейски езици са се зародили в Турция преди около 9000 години, пишат новозеландски изследователи в сп. „Сайънс“. Техните открития противоречат на общоприетата теория, съгласно която тази езикова група са е зародила в Югозападна Русия преди 5000 години, добавя Би Би Си. Новозеландците са използвали методи, създадени за изследване на вирусни епидемии, за пресъздаване на фамилни дървета на древни и модерни източноевропейски езици с цел да открият къде и кога най-напред се е появила дадена група езици. Лингвистите идентифицират езиковите фамилии, като откриват в модерните езици сходни произношения за едно и също нещо, например вода (water – wasser на английски и немски). От днес съществуващите над 100 езикови фамилии индоевропейската е една от най-големите с над 400 езика, говорени в поне 60 държави в света, но произходът й е неясен. Теоретиците на степите твърдят, че протоезикът й е възникнал в руските степи на север от Каспийско море. Анадолската хипотеза, предложена най-напред през 80-те години на миналия век от проф. Колин Ренфрю, предлага произход в турската Анадола около 3000 г. по-рано. Новозеландците начело с Куентин Аткинсън от Университета на Оукланд са използвали филогенетичен анализ, прилаган най-вече за откриване на вирусни епидемии, като доказват отдалечеността във времето, изчислявайки какво част от информацията, складирана в ДНК, е споделяна от организми. Подобно на ДНК и езикът се предава от поколение на поколение и макар че еволюира и се променя, думи за ключови понятия в живота, като баща, майка, око, ръка, огън, вода, ходя и тичам не се променят. Аткинсън и екипът му са изградили база данни от 207 ключови думи, съществуващи в 103 индоевропейски езика, включително 20 древни, като латински и старогръцки. Така те са потвърдили Анадолската хипотеза. Нещо повече, правили са сравнения между нея и степната теория и винаги Анадолската е излизала първа.