Новаторски експерименти хвърлиха съмнение върху основополагащата идея на раздел от физиката, наречен квантова механика, съобщи Би Би Си. Принципът на несигурността на Хайзенберг е отчасти въплъщение на идеята, че в квантовия свят самият акт на наблюдение на дадено събитие го променя. Но самата идея никога не е била тествана и екип от учени начело с  Ефраим Стайнберг от Университета на Торонто казват, че според техните т. нар слаби измервания правилото не е вярно. Ако е така, предстои пълен хаос с „неразбиваемите кодове“ на квантовата криптография, която използва квантови системи за безопасно предаване на информация и която е основана на принципа на несигуерността. От самото си създаване квантовата механика повдигна много философски и метафизични дебати за самата природа на природата. Принципът на несигурността на Хайзенберг утвърждава, че когато се опитваме да измерим точно аспект на дадена частица, например местоположението й, експериментите със сигурност ще заличат точността на нейната скорост. Това създаде призрака на един свят, който извън някои фундаментални граници е неопознаваем. Според канадския учен проблемът с измерването не е ограничен само до квантовия свят, а присъства при всякакви видове вълни, например при звуковите: „Ако слушате кратки откъси от аудиозапис, изведнъж осъзнавате, че ако станат прекалено кратки, не разбирате дали произнасяният звук е „п“ или „б“, например.“
При експеримента си екипът е използвал т.нар. слабо измерване на двойка фотони, които са неразривно свързани един с друг. С това измерване се дава информация за тях преди и след официалното измерване. Заключенията на екипа са, че с това измерване не са били „заличени“ задоволително известните данни за двойките.