Ако животът на нашата планета някой ден бъде заличен, това едва ли ще бъде вследствие на удар с комета, съобщава Би Би Си.
Радиото цитира група учени, които се позовават на данни от компютърна симулация. От дълги години кометите са „обичайните заподозрени“, що се отнася до възможни глобални катастрофи. Те представляват космически тела с ядро от лед и прах, които се носят с шеметна скорост през Космоса, а тяхната сияйна опашка се дължи на ефекта от слънчевата радиация върху ядрото. Като повечето космически тела, които се движат с голяма скорост, и кометите предизвикват опасения поради възможността да се сблъскат със Земята. Предполага се, че при подобна колизия – удар от астероид, са били унищожени динозаврите преди близо 65 млн. години. Освен това кометите често се спрягат и като възможна опасност за бъдещето на човешкия род на Земята. Тук основната теза е, че нашата планета може да бъде ударена фатално от комета и животът такъв, какъвто го познаваме, да бъде заличен.
Оказва се обаче, че заплахата, която идва от звездите, може би е силно преувеличена. Група учени от Вашингтонския университет в Сиатъл са извършили компютърна симулация, за да проверят каква точно е вероятността от подобна катастрофа. Програмата е изследвала как се е изменял през последните няколко милиарда години облакът Оорт. Облакът, огромно пространство от прах и отломъци извън пределите на Слънчевата система, най-вероятно е „домът“ на кометите. Предполага се, че те се зараждат именно там. Според Нейтън Каиб, автора на сегашното изследване, симулацията е показала, че Земята е преживяла вероятно едва два или три значими сблъсъка с комети през последните 500 милиона години. Тези комети може да са предизвикали измирането от късния еоцен, което се е случило преди 40 милиона години. Но ако това е така, според Каиб то по всяка вероятност е било най-интензивният кометен дъжд от началото на откритите най-древни вкаменелости. Чисто статистически това прави шанса за подобна катастрофа в наши дни пренебрежимо минимален. Освен че подобни случаи са изключително редки, газовите гиганти Юпитер и Сатурн действат като своеобразен гравитационен щит за Земята и привличат повечето потенциално опасни космически тела много преди да наближат нашата планета.