Погледнато от Европа анулирането от страна на Австралия на поръчката на 12 дизелови подводници, произведени в партньорство с френската индустриална компания Naval Group, последвано от съобщението за закупуването на осем американско-британски ядрени подводници, предизвиква дебати, дори поражда скандал. Анализът на стратегическите ориентации на участниците, визията им за Индо-Тихокоеанския регион и мястото на Китай в региона дава някои обяснения, пише Мариан Перон-Доаз, изследовател за Северна Азия и международна морска сигурност в Science Po, в статия за френския вестник La Tribune.
Ново партньорство в областта на сигурността AUKUS, обединяващо САЩ, Австралия и Великобритания, се появи неотдавна с цел за засилено индустриално, военно и технологично сътрудничество в областта на изкуствения интелект и киберсигурността, за да бъде контрапункт на експанзията на Китай в Индо-Тихоокеанския регион.
Преднамереното маргинализиране на Франция очертава контурите на ексклузивно американска стратегия в Индо-Тихоокеанския регион, разбиран като пространство за сдържане на китайската мощ.
Това „секюритизиране“ на Индо-Тихоокеанската концепция отслабва дипломацията, насърчаваща сътрудничеството, и алтернативните партньорства, предлагани както от Франция, така и от ЕС, който след съобщението за създаването на AUKUS обяви своята Стратегия за сътрудничество за Индо-Тихоокеанския регион.
Създаването на AUKUS създава притеснителни очаквания за елитарен, западен и ядрен съюз, в който голяма част от крайбрежните държави от Югоизточна Азия и Океания няма да се припознаят. Освен това той показва американска концепция, която е добре да обясним.
Австралия в търсене на подкрепа за сигурността от САЩ
От стратегическа гледна точка решението на правителството на Скот Морисън да се сдобие с по-мощни подводници от гледна точка на скорост и издръжливост в морето е обяснимо.
Отношенията с Китай се влошиха през последните две години. Но отвъд защитата от домогванията по море до острова бъдещите подводници са предназначени и да изпълняват мисии за сдържане и за събиране на разузнавателни данни далеч от националните брегове и от Океания.
Предвиждат се също патрули в Южнокитайско море и вероятно в Тайванския проток, които несъмнено ще бъдат под американско командване. Стратегията изглежда се изразява в опит за сдържане на китайското военноморско присъствие в първата верига острови, т.е. от Япония до индонезийските брегове, включвайки Тайван.
Дори с ядрени двигатели, които технически можеха да бъдат реализирани, Франция нямаше как да предостави традиционната гаранция за сигурност, давана от големия американски брат на Канбера, включително ядрен чадър. От Втората световна война и Студената война Австралия се съобразява със стратегическите варианти на САЩ.
Изборът на Канбера на американски ядрени подводници позволява на САЩ да разполагат с мощна флотилия, снабдена с крилати ракети „Томахоук“, към което ще се прибави и британската военна техника. Това ще засили значително възможностите на САЩ за сдържане на Китай с допълнителни мощности за нанасяне на удар в дълбочина. Бъдещите австралийски ядрени подводници ще могат също да изпълняват ескортиращи и защитни функции при разполагането на американски бойни групи.
Франция не само не може да предложи американската дипломатическо-военна гаранция, тя също така предлага „трети път“ за региона да се измъкне от дестабилизиращия натиск заради безмилостната конкуренция между САЩ и Китай – трети път, който не беше приемлив за Джо Байдън. Затова страната е напълно изключена от изграждането на тази коалиция от морски демокрации, в която качеството ѝ на трансатлантически съюзник ѝ даваше неоспорим достъп.
Френският президент Еманюел Макрон (вдясно) и австралийският премиер Скот Морисън (вляво). Снимка: EPA/БГНЕС
Организирането на интегрирано сдържане по море срещу Китай
От американска гледна точка новото партньорство запълва геополитическа уязвимост. От 80-те години на миналия мек ANZUS (Австралия, Нова Зеландия, САЩ) – създадената съюзническа система от САЩ през 1951 г. за сдържане на комунистическата експанзия в Азия, беше неактивна заради антиядрената позиция на Нова Зеландия.
Но договорът „Пет очи“ след Втората световна война, който очертава съюза между петте разузнавателни служби на САЩ, Великобритания, Австралия, Канада и Нова Зеландия, продължи да функционира. Дейността му се засили с борбата срещу тероризма и действията на Китай.
Договорите между Канбера и Вашингтон структурираха отношения на двустранна отбрана. Споразумението Force Posture Agreement, подписано през 2015 г., предвижда взаимна логистична подкрепа между двете армии, включително позиционирането на оборудване и ежегодната ротация на до 2500 американски морски пехотинци в Дарвин. То беше подсилено с Enhanced Force Posture Initiative, което завършва логистичната интеграция.
Администрацията на Байдън възобнови диалога за сигурност QUAD, създаден през 2007 г., който обединява четири морски сили в Индо-Тихоокеанския регион – САЩ, Австралия, Япония и Индия. На две срещи, които лично председателства в присъствието на колегите си – една през март и една през септември 2021 г., Байдън определи пътна карта за алтернатива на китайския проект „Един път, един пояс“, като постави акцента върху проблемите на по-широката сигурност – производството на ваксини, климатичните промени, строителството на инфраструктура, автономията на веригите за доставка, киберсигурността.
Тези теми са силно застъпени в европейската индо-тихоокеанска стратегия. Франция официално не е част от QUAD, нито дори от формата QUAD+ - допълнителен механизъм, предназначен да разшири партньорската мрежа, въпреки че участва активно в редица военноморски учения с членове на формата.
AUKUS бележи възобновената амбиция на САЩ в Тихоокеанския регион, зададена по времето на президента Барак Обама. Настоящата администрация прибавя концепцията за интегрирано сдържане, т.е. създаване на мрежа от съюзници, партньори и капацитет, и трябва да обяви нова стратегия за Индо-Тихоокеанския регион. Завоят към чисто военен съюз едва ли ще остави Китай безучастен, но също Иран и Русия.
Маргинализирането на френския и европейския подход в Индо-Тихоокеанския регион
В този контекст възстановяването на американския контрол и отхвърлянето на Франция беше предвидимо. Франция цели възстановяването на стратегическата автономия на региона, което няма смисъл според Вашингтон, чийто приоритет е възможно най-бързото връщане на баланса на силите в Индо-Тихоокеанския регион. Фактът, че Франция не беше въвлечена в развитието на стратегическите нужди на Австралия, с която засилваше партньорството си, говори много за американското влияние върху Канбера.
Франция е гранична страна с Индо-Тихоокеанския регион и има стратегически интереси да защитава присъствието си в региона. Тя разполага с голяма изключителна икономическа зона, която трябва да контролира, и също се натъква на заплахи – трафик на наркотици и хора, незаконен риболов, посегателство върху биоразнообразието, климатични промени. Китайските политики на влияние и политиката на инвестиции в тихоокеанските страни тревожат колкото Париж, толкова и Канбера и Вашингтон.
Амбициите на Франция да се превърне в регионална сила се крепяха точно на партньорства с ключови играчи в региона като Индия, Австралия и Япония. Последната страна, която е разтревожена от агресивността на китайските морски претенции, е по-скоро благосклонна към AUKUS.
Още през 2012 г. на форума в Шангри Ла за сигурността в Азия Франция говореше за общите стратегически предизвикателства в региона, включително морската сигурност. През 2016 г., подчертавайки значението да защитава морското право в региона, страната се ангажира с редовното разполагане на военноморския си флот, предлагайки координирани патрули на европейски военноморски сили, за да запази видимо присъствие там и да поддържа свободата на корабоплаване.
Франция, която отдавна присъства в Индо-Тихоокеанския регион, убеди Европа да приеме координиран подход към региона.
AUKUS, с неговите стратегически и военни последици, засяга Франция, но също и ЕС. Франция, която е единствената страна членка на ЕС, присъстваща в региона, успя да убеди Германия, Нидерландия и други страни членки да приемат координиран подход към морското пространство, чиято стабилност е от жизненоважно значение за просперитета на Европа.
Създаването на AUKUS в момент, когато ЕС обяви подход към Индо-Тихоокеанския регион, базиран на сътрудничество, партньорство и търсене на политически диалог с Китай рязко успокоява фундаменталните различия между американските, европейските и френските анализи.
Освен това ЕС, представяйки се като стабилизираща сила, е смятан за старомоден от американската администрация, която отсява съюзниците, партньорите и поддръжниците си. За Вашингтон той не е играч, който може да даде видим принос за регионалната сигурност въпреки някои инициативи за засилване на крайбрежния морски капацитет.
С други думи ЕС е дисквалифициран, дори изключен, в момент, когато тласкан от Франция се стреми да определи глобалния си геополитически подход и да се позиционира като стратегическа сила, най-вече в сектора на морската сигурност. Изправено пред антикитайската мания на Джо Байдън, френското председателство на ЕС през първото полугодие на 2022 г. се очертава като сложно.
Божидарка Чобалигова, редактор Бойчо Попов
